Помните ли вкусната боза в стъклена зелена бутилка  

Вече не пия боза, докато закусвам с баничка. Сега не ми харесва тази напитка, която купувам по магазините. Сладникава, с нишестен вкус и трайност, по-голяма от средната продължителност на живота на гигантската костенурка. А като дете толкова обичах боза. В стъклена, зелена бутилка и с гумена капачка.

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента.
Радомир е бил известен като център за производство на боза в началото на 20. век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията.

Днес никой не прави боза със захар. Причината е, че бозата със захар излиза много по-скъпо от тази с подсладители. Заради това тя не може да стане “резлива”. В нея има 0 процента алкохол. Подсладителите трябва да са минимум 4 вида, за да може да се постигне нужната сладост, без това да е вредно за здравето. Вкусът на бозата днес се постига по химичен път вместо с ферментация на натурална захар и просо. Днес натурална в напитката е само пшеницата, а процесът на производство няма нищо общо с бозаджийството.