Отваряш бръснарницата в 5:30 ч. Метеш, мажеш пода с подово масло, за да не се вдига прах, миеш стъклата, палиш печките в дамското и мъжкото. После слагаш чайника с водата на печката. Идват майсторите бръснари, водата вече е топла. В 6 ч. влизат първите клиенти. Към 9-10 ч. събираш старото бельо, броиш салфетките за бръснене, хавлиите и описваш всичко. Пускаш ги в две торби, слагаш ги на рамо и ги носиш в пералнята. През другото време гледаш единия майстор как бръсне. Той ти дава да сапунисаш клиента. След това да го обръснеш само отстрани. После и брадата, и отдолу, мустаците - най-накрая. А през цялото време тече сладка раздумка, обсъждат се новините във вестника и международното положение.
Днес вече ги няма кварталните бръснарници. Занаятът западна след появата на модерните самобръсначки и високите санитарно-хигиенни изисквания. Сега само малцина стари майстори са склонни да обслужат по спешност някой закъсал клиент.
Все още няма коментари