Коя е първата девическа гимназия у нас

След Освобождението, наред с изграждането на българската държавност, се поражда нуждата от възраждане и модернизиране на образованието в България. По инициатива на проф. Марин Дриновь Министър на просвещението по това време, още през лятото на 1878 г. се издава „Привременен устав на народните училища”. В него се регламентира тристепенно обучение и отварянето на няколко държавни училища, в това число и две девически гимназии – в София и Търново. Възрожденската мечта за по-високо образование на жената вече е факт.

Официалният документ, с който се учредява Първа девическа гимназия, е Министерско предписание от 15.09.1879 г. под № 1240. За подинспектор на гимназията е назначен протоиерей Тодор С. Митов.

„Така изповедникът на Васил Левски се зае и с първата уредба на „Учителската женска гимназия” и на пансиона при нея” (спомени на д-р В. Манов, по-късно учител и директор на гимназията).

Първа девическа гимназия отваря врати на 18 ноември 1879 г., започва с два класа, 38 ученички и 7 учители. За издръжка на гимназията през учебната 1879/1880 г. са отпуснати 10 615 лв. Интерес към училището имат не само момичета от София, но и от цяла България, което налага едновременно с откриването на гимназията да се устрои и девически пансион.

Първоначално гимназията се помещава в две здания на Нури Ефенди, които се намирали на ъгъла на улиците „Алабин” и „Александър I”, в съседство с първото помещение на Народното събрание (около днешната Софийска градска галерия). В гимназията през първата година са се изучавали 10 предмета: 1. Закон Божий;
2. Български език;
3. Математика;
4. Естествена история;
5. География;
6. Френски език;
7. Чертане;
8. Краснопис;
9. Нотно пеене;
10.Ръкоделие.
Учебните занятия били с времетраене от 8.00 до 11.00 ч. и от 14.00 до 16.00 ч.

През 1881 г. девическото училище се разраства в Учителска семинария. Девическият пансион не успява да покрие нарасналите потребности на училището, затова по инициатива на учителите и софийската общественост, с подкрепата на просветното министерство, се създава “Дружество за подпомагане на бедните ученички”. По-късно то се преобразува във „Фонд”, като една трета от приходите се попълват от учебни такси, а останалата част от учители и външни лица.

През учебната 1883/1884 г. гимназията е с четири отделения. Така нарасналите нужди и отговорности на училището налагат преместването му в нова сграда – къщата на Пинкас Танджер на улиците „Алабин” и „Леге”. Първа девическа гимназия през 1887 г. прераства в шесткласна. По идея на министъра на Народното просвещение Г. Живков, през същата година се отваря и детска забавачка под ръководството на швейцарката Хенриета Мото.

В началото на 1888 г. гимназията е преместена на ул. „Алабин”- по-късно държавната сграда на телефонната централа. През учебната 1894/1895 година броят на ученичките достига 877, което довежда до откриването на два нови клона: в Ючбунар и друг – на ул. ”Леге”. От успешното развитие на тези два клона през 1902/1903 г. се обособяват две самостоятелни гимназии – Софийско девическо педагогическо училище и Втора софийска девическа гимназия.

По инициатива на министъра на Просвещението проф. Ив. Шишманов през 1905 г. към Софийската девическа гимназия се открива специален курс за детски учителки.

На 24 април 1924 г. се полага основният камък на сегашната сграда на ул."Цар Иван Шишман". Нейни възпитанички са Елисавета Багряна, Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева и др.

Първа софийска девическа гимназия през 1927/1928 г. изпраща своя първи випуск абитуриенти с пълно класно образование. От 1950 г. гимназията се преобразува в Седмо единно девическо училище, четири години по-късно с обединяването на девическото с мъжкото образование приема името Седмо средно смесено общообразователно училище „Г. Димитров”. От 1991 г. училището е преименувано в 7 СОУ ,,Свети Седмочисленици”.

Значимо място за любознателните девойки става училищната библиотека. Няколко книги и педагогически списания поставят нейното скромно начало. През 1896 г. фондът й се е увеличил на 1249 книги, а през 1930 г. броят на томовете достига 10 850.

Изп. материали: Столична библиотека - http://www.libsofia.bg/