Корените на рода на патриарха на родната литература Иван Вазов са от нестрамското село Яновени /днешна гръцка Македония/. Вазовци се преселват в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша. В патриархалното семейство на Минчо и Съба Вазови /родителите на поета/ се раждат 7 момчета /Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил/ и 2 момичета /Въла и Ана/.
Поетът Иван Вазов /9 юли 1850 - 22 септември 1921/ е най-големият от братята и доживява до преклонна възраст - 71 години. По време на Руско-турската война Сопот е опожарен през 1877 г., а бащата чорбаджи Минчо е жестоко заклан от турците. Тогава е убит и един от седемте братя - Михаил Вазов.
Вторият от синовете - Никола Вазов (1852 - 1917) много добре се оправял в сметките. Точно той поел бащината тгърговия – купил хотел в столицата, вдигнал и мелница. Майката Съба и сестрите Съба и Въла живеели при него. Никола Вазов поел върху себе си изхранването на многобройната рода.
Генерал Георги Вазов /1860-1934/, петото дете в семейството. се отдава на армията. Организира проруския преврат от 1886 г..По време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин. Бил е и министър на войната. Негов син е режисьорът Александър Вазов, а внук - Януш Вазов също режисьор.
Другият от братята - Кирил (Кирко) Вазов (1855-1943) завършва завършва Медицинското висше училище в Цариград и става един от първите дипломирани наши лекари. Взима участие в Сръбско-българската война и развива широка дейност в Българския туристически съюз. Негов потомък е икономистът Григорий Вазов, бивш промишлен министър в няколко правителства през 90-те години на миналия век.
Владимир Вазов (1868—1945) също стига до званието генерал лейтенант и се проявява като пълководец в Балканската и Първата световна война. Бил е кмет на София (1926 - 1932). Има 3-ма синове - първите двама са кръстени на братята му Георги (химик) и Иван (адвокат), а третия е кръстен Владимир и продължава офицерското поприще на баща си.
Най-малкият от братята - Борис Вазов (1873-1957) става политик и общественик. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на Иван Вазов – Борис е „писарят“, записал по-голямата част от романа „Под игото“ под диктовката на брат си, който по това време боледувал от „очебол“ и не можел да пише.
Борис Вазов бил известен адвокат и журналист, редактор на в. "Мир". Не бил особено богат - изплащал къщата си до края на живота. След романтична любов негова съпруга станала известната портретистка Елисавета Консулова-Вазова.
Двете сестри на народния поет - Ана и Въла имат голям принос за въстановяване на изгорялата родна къща на Вазовци в Сопот. Вълка Вазова-Фетваджиева (1865 - 1945) помага със съвети на арх. Александър Рашенов да построи наново къщата и обособи като музей. Строежът на започва през 1931 г.
Вътрешната уредба на дома е направена от директора на Етнографския музей, драматурга Ст.Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева.
Името Иван в рода е свещенно. По негласна уговорка нито един потомък на прочутото семейство не се казва Иван. Изключение прави само вторият син на генерал Владимир Вазов. Фамилията е обединена в свещенната традиция да се съхрани спомена на своя именит роднина Иван Вазов.
