Годината е 2001-ва. На 11 срещу 12 юни 25-годишен студент стои като камък в общежитието си на бул. „Марица“ в Пловдив и се налива с алкохол. Обзет е от мъка заради смъртта на майка си, заради липсата на приятели, заради света, който не го разбира. В момент на душевен афект хваща чук и разбива на парчета черепа на своя съквартирант. Мозъкът му е по цялата стая. Но това не стига на убиеца. Взeма домакински нож и излива завладялата го мъка чрез прободни рани по цялото тяло на колегата си. С толкова ярост, че чак го разчленява. Два дни касапницата остава в тайна.
 

Владимир Николов е родом от Долни Дъбник, Плевенско. Пристигнал в Пловдив, за да бъде студент във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Бил отличникът от курса по „Технология на млякото и месото“. Завършвал дипломната си работа, бил изключително амбициозен. Паралелно с основната специалност Владимир учил още няколко задочно. По характер бил спестовен до скъперничество. Внасял парите си в банка. Получавал издръжка от родителите си, но се занимавал с покупко-продажба на валута.
 

Колегите му от института го описват като особен. Постоянно стоял сам в стаята си, често обвинявал съквартиранта си за свои проблеми, искал да накара другите да му се подчиняват. Чувствал се самотен, защото двамата му най-добри приятели от ученическите години заминали за Германия.
 

Запознал се с 24-годишния студент Николай Павлов, с когото съжителствали в общежитие три години. Владо се променил до неузнаваемост след смъртта на майка си, с която споделял най-съкровените си тайни.
 

На 29 май 2001-ва вечерта той научил лошата вест от портиера, който му казал: „Съжалявам, майката ти не е сред живите.“ Студентът почернява от мъка. „Не знаех на кой свят съм. Питах се какъв е смисълът да живея. Мама я нямаше да ме подкрепи. Успокоявах се, че скоро ще отида при нея. Погребах бъдещето си“, изповядал се синът в съдебната зала.
 

На 2 юни Владо се прибрал в общежитието. Николай го питал дали е истина, че майка му е починала. Съквартирантът отвърнал само с „да“. Владимир станал още по-затворен. Не ходел на лекции, разхождал се безцелно с автобуси и таксита из Пловдив. Започнал да харчи по 30-40 лв. на ден, което той по принцип не допускал, защото пестил и стотинките.
 

На 11 юни двамата обядвали в студентския стол, след което се разделили. Владо имал желание да се самоубие в този ден, като тръгнал да търси из аптеките диазепам и нифедипин. Няколко пъти му отказвали, като накрая успял да купи, но на двойна цена. По лицето му бил изписан страх от предстоящата смърт, но не се отказал. Звъннал на близките си, за да се сбогува. Когато затворил телефона, Владо продължил пътуването си без посока. Привечер купил по бутилка вино и ракия. Вървял по улиците, а сълзите се стичали по лицето му. Към полунощ се прибрал в стаята, където Николай спял. Студентът тъкмо се завърнал от родния си град Видин. Владо седнал на масата и решил сам да си устрои пиршество. Сложил чаши, а до тях чук и кухненски нож, който си купил като подарък за студентския празник. Изпил виното до дъно и си налял от ракията.

Едновременно с това глътнал и 10 хапчета диазепам.
 

Минути след това се изправил, грабнал чука и се отправил към спящия и нищо неподозиращ Николай. С пет удара размазал черепа му, а мозъкът на момчето се разпилял по стените. Не успял дори да извика. Апокалиптичният кървав пейзаж не накарал Владо да се спре. Напротив, вдигнал ножа и започнал безмилостно да го забива в тялото на съквартиранта си – по гърдите, по ръцете и по краката, където сварил. Ръцете му почервенели от кръвта на Николай. Леглото се изпълнило с части от тялото на убития, други се търкаляли по пода.
 

Владимир се уморил, решил да спре касапницата и да си легне. Николай издъхнал в съня си. Убиецът се порязал повърхностно по гърдите и не излизал два дни от стаята. Заключил вратата с райбер и живял с трупа, без да му мигне окото.

Тайната обаче нямало как да остане скрита дълго време. Родителите на Николай звънели непрестанно по телефона на студента, а той не отговарял. Предусещайки, че се е случило нещо много лошо, те помолили портиерката да провери дали всичко е наред с детето им. Опитала, но никой не отворил вратата на общежитието.
 

Служителите се усъмнили, когато из етажите се разнесла тежка миризма на разложено тяло. Портиерите повикали дърводелец, който да разбие вратата на стаята.
 

„Погледнах през ключалката. Владо се разхождаше между леглата. Беше като призрак“, разказал портиерът на полицията. „Удари ме тежка миризма на загниващо месо. Отмаляха ми краката, когато изкарваха момчето“, пък си спомня дърводелецът.

Главата на Николай била размазана, окото избито, устата без зъби, а тялото – на парчета. Баща му изгубил ума и дума, когато бил извикан от съдебните лекари за разпознаване. Убитият студент е погребан в бял ковчег.
 

След кървавата баня в общежитието Владимир бил оставен за наблюдение в болница в рамките на няколко дни. Раната на гърдите му се оказала повърхностна. Малко след като го преместили в ареста, Владо направил опит да се самоубие. Прерязал си вените със самобръсначка, но негов съкилийник го видял и светкавично извикал надзирателите.
 

„Съжалявам, че не съм умрял! Кошмар е да си жив! На мен ми харесва перспективата на свободен човек, а не на затворник. Доказателствата сочат, че съм убил Николай. Значи това е направено от моето тяло, а не от психиката. Не от съзнанието. Не от душевността“, казва след убийството 25-годишният Владимир.
 

Колегите на двамата студенти смятат, че убийството е заради завист. Николай имал приятели, мобилен телефон и лек автомобил, уреден живот. „Завиждаше му за придобивките, подразнил се е и е отмъстил“, споделят тогава състуденти.

„Не можех да си позволя да имам приятелка, защото трябват средства и време. Образованието беше най-голямата ми цел. Исках да завърша и да се реализирам. Ходенето на купони с момичета не се вписваше в моите представи“, разказал още убиецът пред съда. Твърдял, че се разбирали с Николай, тъй като били сродни характери – въздържатели и непушачи.

„Като гръм от ясно небе дойде страшната вест, че синът ми е посегнал на състудента си. Никога не е бил агресивен. Не обърнах внимание, когато взе чука от вкъщи, защото ми каза, че му трябвал да си ремонтира обувките. Ние гледаме кокошки и свине. Владо обичаше пилетата, но е колил животни. Беше много жалостив, а когато се убодеше на пръста, веднага си слагаше лепенка и все питаше дали ще му мине. Как така е посегнал на момчето с нож и го е удрял с чук по главата. Не проумявам!“, казал баща му Петър. Владо му признал, че иска да умре, за да отиде при майка си.
 

„След нейната смърт е настъпил срив в психиката му“, обяснил неговият адвокат Хари Харалампиев.
 

Според защитника Владимир се бил откъснал напълно от действителността, което се нарича аутизъм, досущ като героя на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“. Експертиза доказала в съда, че Николов е бил вменяем и е знаел какво върши в онази кървава нощ. Осъден е на доживотен затвор.