От гражданка селянка не става

През 1948 г. бях студент в Учителския институт във Велико Търново. Имах добър приятел, също курсист – Велико Вакинов от село Трънчовица, Плевенско. И макар той да бе католик, а аз православен християнин, бяхме неразделни приятели. Завършвахме вече института. Той имаше любов с едно момиче от Търново.

Една вечер той съвсем сериозно ме попита дали да се ожени за Блажка. И аз с всичкия си тогавашен акъл и съвсем сериозно му казах да не се жени за нея, защото е гражданка. А съм чувал, че от гражданка селянка не става. Каквито сме ние с него. Щом свърши учебната година, ще си отидем на село и веднага ще отидем на блоковете на ТКЗС да копаем и жънем. Как ще я заведе и нея да копае и жъне, като тя не умее да прави това. Той ме изслуша и не каза нищо. А след два дни взе че се ожени за Блажка. И взел че й казал, че съм го съветвал да не се жени за нея, защото е гражданка.

При първата ни среща с Блажка след женитбата им тя ме нарече „голямо магаре“. Велико и Блажка му намериха колая как да живеят. Вместо Велико да заведе Блажка на село, да я прави от гражданка на селянка, тя го прибра в Търново и го направи от селянин гражданин. А аз след края на учебната година се върнах в родното си село Мечка, Плевенско. Назначиха ме за учител. Както си бях намислил, се ожених за едно добро селско момиче и заживяхме на село щастливи. Но съдбата беше решила друго. Като партиен член, по решение на ОК на БКП в Никопол, бях изтеглен, както се казваше по социалистическо време, на работа в града. Оттогава повече не се върнах да живея на село. На моята селска булка никак не й бе трудно от селянка да стане гражданка и стана. Но аз не можах. По душа си останах селянин. Повече от 50 години живея в Габрово, но като ме питат откъде съм, отговарям – живея в Габрово, но съм от село Мечка, Плевенско.
 

Ангел Ангелов от с. Мечка, Плевенско, живущ в Габрово