На село криеха бъчвите с вино, за да не плащат акциз  

През 1948 г., като учител в село Мечка, кметът ме назначи за секретар на комисията по мерене на виното. В края на октомври започнахме работа. В домовете на стопаните акцизният измерваше бъчвите с вино и ми съобщаваше числата, които аз попълвах в специален формуляр, умножавах ги и получавах колко литра вино има в бъчвата.
Нямаше стопанин в селото, който да не беше скрил от комисията някоя и друга бъчва с вино. Обикновено ги слагаха под сайвантите, затрупани със сено, за да не се виждат. Акцизният знаеше добре, че стопаните крият част от производството, за да не бъде мерено от комисията и за него да се плати акциз. Ние пък не открихме нито една скрита бъчва с вино, защото изобщо не ги търсехме.

Тактиката на акцизния чиновник беше друга. Той не търсеше бъчвите със скрито вино, а благодарните стопани в замяна уреждаха за членовете на комисията богати гощавки. Знаеше се предварително в кой ден комисията къде ще закусва и у кого ще обядва. И стопаните и сервираха варени кокошки, посолени с червен пипер, топли пити, овче сирене за мезе на виното, вити баници. А вечер в една от селските кръчми стопаните, на които през деня е мерено виното, уреждаха гуляй за членовете на комисията. Така работеше комисията - танто за танто.
 
 
Ангел АНГЕЛОВ, Габрово