Люба Величкова спасила „Метрополитън” от фалит  

Легендарната оперна певица Люба Величкова е българката, спасила за света Метрополитън опера. Историята е малко известна в България, но по света се прекланят пред таланта и качествата на примата. Люба е жена, надарена с невероятен талант, накарала американци, австрийци и англичани да се поклонят пред нейната дарба, да викат името ѝ, докато гърлата им пресъхнат, и да я аплодират, неуморно изправени на крака. През живота си тя е натрупала немалко почитатели, сред които е дори самият Рихард Щраус, но и врагове като знаменитата Мария Калас.

Люба Величкова, по-известна като Люба Велич, е родена на 10 юли 1913 г. в село Борисово (или днешно Славяново), Поповско. Тя се ражда на полето, по време на жътва, като майка ѝ сама прерязва пъпната ѝ връв с жътварския сърп. В началото съдбата на малкото момиче изглежда предначертана - подобно на семейството си ще върви по отъпкания коловоз и ще се занимава със селскостопанска работа. Така Люба се научава как да жъне и копае, да дои овце и крави.

Но животът има различни планове за селското момиче, които не включват полетата и нивите. Докато изпълнява съвестно всички свои задължения, Люба неизменно пее. Ако човек трябва да съди по бъдещите ѝ успехи, би си помислил, че тя най-вероятно се е научила да пее много преди дори да проговори. Именно тази ѝ дарба я отвежда в Шуменската гимназия, където всъщност са първите ѝ уроци по пеене, и паралелно започва да изучава свирене на цигулка.

Историята твърди, че на един от училищните концерти по онова време я чува композиторът и педагог Георги Златев-Черкин, който остава абсолютно запленен от гласа ѝ. Веднага ѝ предлага да започне уроци при него. Така Люба се озовава в столицата и не след дълго става и хористка в тогавашната Софийска опера. Огромният потенциал на Величкова не може да остане незабелязан и да се развива единствено на териториите на нашата страна, затова Златев, като австрийски възпитаник, я изпраща да учи във Виена при неговия професор Лирхамер. И момичето от село Борисово се озовава в още по-голяма и бляскава столица, посещавайки тамошната музикална консерватория.

Люба произлиза от бедно работническо семейство и финансовото ѝ положение е оскъдно. Професорът обаче толкова харесва гласа ѝ, че приема девойката за своя ученичка напълно безплатно. Нещо повече, всяка седмица ѝ дава по пет шилинга. За да пести пари, българката всеки ден извървява разстоянието между квартирата и консерваторията пеш, което в двете посоки е 16 километра. Минава го със скъсаните си обувки. Често е била недохранена и дори е припадала от глад по време на урок. Въпреки всичко забележително е постижението, че успява да завърши образованието си само за две години вместо за предвидените шест.

След дипломирането си през 1937 г. вече е ангажирана от операта в Грац, където прекарва три години, а след това започва да жъне успехи и по сцените на Мюнхен, Берлин, Дрезден и Хамбург. Понеже българската фамилия е прекалено трудна за произнасяне от чужденците, Люба я променя на Велич. В тази част от живота си сключва и първия си брак с известния драматичен актьор, най-добрия Хамлет за времето си – Фред Шроер. За жалост, съвместният им живот не трае дълго. След като се прибира по-рано в австрийската столица заради отменен спектакъл, понеже е избухнала Втората световна война, заварва съпруга си с друг мъж в леглото.
Всъщност този край на взаимоотношенията им е бил глътка свеж въздух за нашенката, защото Шроер и без това се е държал ужасно с нея, карайки я да му слугува и угажда на всички капризи, пише изследователят Стелиян Стоименов.

През 1944 г. великият композитор Рихард Щраус празнува своя 80-и юбилей. Тогава оперната дирекция на Щатсопера кани българката да изиграе главната роля в „Саломе“. На репетициите и премиерата присъства и Щраус, който остава искрено очарован и възхитен от таланта и сценичното присъствие на певицата. След спектакъла Щраус казва на Люба думите, които завладяват цялата австрийска преса:
„Не знаех, че музиката ми е толкова хубава! Вие ми показахте това чрез своя глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, то вие сте неговата дъщеря!“

От този момент насетне кариерата на нашенката тръгва главоломно нагоре и я изстрелва сред самите звезди. Всяка нейна роля е абсолютен триумф – от Аида до Тоска. Тя е първо сопрано във виенската Щатсопера, а скоро покорява и „Ковънт Гардън” в Лондон, където гостува именно със „Саломе“. Британската столица не помни подобна сензация. Тогава оперната прима е извикана на бис цели 30 пъти. Говори се, че когато в първото представление Люба целува кървящата глава на Йоан Кръстител, публиката е зашеметена, дори са изнасяли от залата припаднали зрители. Научили урока си, британците поставят линейка пред вратите на „Ковънт Гардън”.
В края на 40-те тя вече е член и на „Метрополитън”, където прекарва пет години, в които американската публика я носи на ръце. Напуснала опожарената от бомбардировки Виена, в Ню Йорк тя поставя цели девет спектакъла, сред които са „Прилепът“, „Аида“, „Тоска“ и „Бохеми“. В историята остава танцът ѝ на седемте воала, с който в „Саломе“ героинята ѝ съблазнява Игор. Когато маха и последния воал от тялото си, присъстващите са напълно екзалтирани, смятайки, че Люба е останала гола на сцената, макар че тя е облечена с трико в телесен цвят.

Присъствието на Велич в „Метрополитън” по онова време се счита за истинско спасяване на операта, която е в сериозна криза. Президентите Труман и Айзенхауер дават бляскави приеми в чест на нашата прима. И точно тогава се случва един от най-големите скандали в живота на българката.

Докато тя е на върха на славата, има още една певица, бленуваща за „Метрополитън”, и то не коя да е, а прочутата Мария Калас. Конкурентното сопрано дори завежда дело срещу българката.

Дотам се стига, понеже интендантът на „Метрополитън” чува изпълнение на Мария Калас в Сан Франциско и пуска телеграма до директора на операта в Ню Йорк с въпрос дали да ангажира разкошната певица. Отговорът е, че ако е по-добра от Велич, може веднага да подпише договор с нея, но последвалата телеграма гласи, че Люба е по-добра от Калас. Тогава Мария завежда дело срещу нашенката с казус: „Кой е по-велик?“. Съдът в Ню Йорк обаче отсъжда, че Велич е по-добрата от двете и тогава разгромената Калас заминава с подвита опашка за Европа, където започва всъщност започва да гради голямата си кариера.

В средата на 50-те години Люба отново е във Виена, продължавайки работата си в Щатсопера. Но скоро се отказва от кариерата си, защото иска да бъде запомнена, докато все още е на върха на славата. По онова време е 49-годишна. Тъкмо приключила със сцената, тя сключва повторно брак, изумявайки виенските си почитатели, понеже съпругът ѝ е пътен полицай.