Легендарният джазмен Митко Симеонов-Мончо, който оцеля в катастрофата с Паша Христова: Пред очите ми загинаха най-близките ми приятели, споделя приживе музикантът, който си отиде на 86 години     Чувах писъци, скочих от самолета, н

„На 2 януари пое вечния си път Митко Симеонов-Мончо. Небесният "Оркестър София" е в пълен състав... Чухме се за Коледа...".

Така Йорданка Христова обяви кончината на един от последните легендарни джазмени и основател на „Оркестър София“, който си отиде на 86 години.

Димитър Симеонов е роден на 22 май 1932 г. в София в семейството на музиканти. Дядо му е тромпетист и цигулар в Царския оркестър, майка му е известната българска цигуларка Недялка Симеонова, а баща му Георги Димитров е пианист.
След като завършва музикалното училище в София, Симеонов започва да свири в "Джаз на младите", а през 1955 г. завършва Музикалната академия. Пет години по-късно се присъединява към Естрадния оркестър на Българското национално радио и свири в различни формации. Издава и седем учебни школи по саксофон.

Той е сред множеството музиканти, които ръководят известния „Оркестър София", който има записани три студийни албума. Негов диригент е в продължение на 20 години.
Черна следа в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 г. – денят на зловещата самолетна катастрофа, в която загива Паша Христова. Самолет Ил-18 излита от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската култура. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен ансамбъл "Аура" и Димитър Симеонов-Мончо с неговия "Оркестър София". Минути след като излита, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият двигател се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета загиват 30. Сред тях е Паша Христова.

„Този спомен остава до края на живота. Пред очите ми загинаха най-близките ми приятели. Това никога не мога да го забравя! – казва след време Симеонов, който оцелява в трагедията. - В онзи кошмарен ден имам чувството, че на мен някой ми помогна. Помогна ми да се спася! Имам такова усещане и до ден днешен. Защото аз винаги сядах отпред, имах този навик. Само този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, сякаш някаква сила ме накара да отида и да седна отзад. На предните седалки бяха седнали колегите ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми споменаха, че е дошъл договор за чужбина и да отида при тях, за да говорим за него. Обаче като видях, че няма място, директно се запътих към задните места. Мисля, че някой просто ме спаси и съм убеден, че това е майка ми – проф. Недялка Симеонова”. 

Мончо си спомня, че се забавил, отивайки към аерогарата, и може би това също е повлияло ситуацията да се нареди по този начин - да няма празни места отпред и да се наложи да седне по-назад.

Вечерта преди полета пък Симеонов не могъл да заспи, нотирал  „Блус в 9” на Милчо Левиев. На тръгване за летището пък синът му започнал неистово да плаче и трябвало да го успокоява. Така се забавил и влязъл последен в самолета.
„Няма нищо случайно. Качих се в самолета, отидох най-отзад и както седнах, съм заспал. Бях много изморен заради нотирането предната вечер – разказва приживе Мончо. - Събудих се едва след като почувствах удар. Чух писъци, беше нещо ужасно!...” Първите осем реда са напълно смачкани и пътниците - загинали, седналите на по-задните редове оцеляват.

Около самолетната катастрофа през 1971 г. продължават да витаят неизвестни. Колкото до различните слухове и версии, Мончо приживе коментира: „Има към 20 версии. Всеки нещо си измисля. Логиката е следната – че елероните са объркани! Защото този самолет беше 800 часа в ремонт преди това! А аз знам от един механик, който каза, че при поправянето на самолета майсторът е разменил местата на елероните – на мястото на левия е поставил десния. И обратното. И когато тръгва Луканов да пилотира – а той е най-добрият български пилот и не може да сбърка, - обърнатите елерони го принуждават да завие наляво. И така ние се удряме. Но има всякакви версии. За какво ли не... атентати, тероризъм и т.н. Аз мисля, че ние никога няма да разберем истината.

Борис Луканов е бил истински въздушен ас - имал е зад гърба си 5 милиона прелетени километра! В края на 60-те години той пилотира и самолета, с който е откаран първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. А по онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА „Балкан” е било равнозначно на подвиг! - Той е изключителен! Няма никакъв минус. Когато намират черната кутия на самолета и я отварят, там прочитат, че той е казал: „Самолетът е раз”, което означава – дотук. Развален! Това е искал да каже и умира. Историята е страшна, трагична и нелепа. В този момент никой не знаеше къде се намира. Не си спомням нищо. Успях само да стигна някъде на високо в самолета и оттам скочих. Колко метра е било, какво е било, никой не може да каже. После видях, че има и други спасени, но не можах да ги разпозная. Бях психически много зле...”.

Катастрофата вкарва „Оркестър София” в много тежка криза - освен загиналите музиканти в пламъците са унищожени цялата техника, инструменти, ноти. Оцелелите Иван Данов, Петър Попов и Радко Начков предлагат на Димитър Симеонов да стане диригент, за да се спаси оркестърът. „Тогава отидох на панаира в Пловдив - спомня си Мончо - и с писмо от общината и пари, отпуснати от нея, купих инструменти „Зелмер“. Вечерта спах в Пловдив и благодарение на това успях с десет минути да изпреваря Димитър Ганев, който дойде да купи за „Балкантон“ същите инструменти. Оттогава се нямаме много-много. Купихме и уредби за озвучаване. Радко доведе нови музиканти, той ги познаваше по-добре и така сглобихме нов състав. Подаде ни ръка тогавашният директор на хотел „Тримонциум”, като ни покани на работа, а всъщност ние репетирахме и трупахме отново репертоар. Тогава се появи певицата Доника Венкова - тя се казваше Донка и ние я прекръстихме на Доника. Сетне по настояване на Георги Парцалев дойде Христо Кидиков и така постепенно събрахме и солистичен състав, който за времето беше доста успешен”.

Последната публична поява на Димитър Симеонов бе през лятото на 2018 г. На 4 юни радио „Джаз ФМ“ и Столичната библиотека организираха празнична вечер за премиерата на неговата биографична книга „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“ в присъствието на редица звезди на българския джаз и поп, с които е работил – Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Мими Николова, Ани Върбанова, Йорданка Христова (една от първите солистки на „Оркестър София“), Камелия Тодорова, Недко Трошанов от „Джазът на младите“ и Бигбенда на БНР, Венко Захариев и Генчо Въртовски от „Оркестър София“, Любомир Денев…