Къщата на Буров става Пионерски дворец  

 На църковния празник Никулден, 6 декември, финансистите в България отбелязват Деня на банкера. С разрастването на пазарната икономика и банковия сектор у нас банкерската професия стана много привлекателна.
Един от водещите финансисти и банкери на България през 20-те години на миналия век, оставил трайни следи в историята, е Иван Буров, по-големият брат на политика, дипломат и финансист Атанас Буров. Забележителният български банкер е роден на 2 май 1873 г., в Горна Оряховица, в семейството на видния търговец Димитър Буров и неговата съпруга Кинка Поптодорова. Иван Буров е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от Елена, чийто най-ярък представител е Иларион Макариополски, чичо на баща му. Близък родственик, братовчед на баща му, е известният писател и общественик Стоян Михайловски.

Банкерът Буров е женен за Иванка (Жана) Алексиева, дъщеря на известния български лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф. д-р Владимир Алексиев. Семейството има 6 деца - трима синове и три дъщери, сред които най-известни са художничката Тодорка Бурова (1902–1985) и минният инженер Димитър Иванов Буров (1904–1985). Семейната къща на Жана и Иван Бурови в Русе е една от най-представителните сгради в града. Съвременниците на банкера са я нарекли „двореца на Буров”. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров.

Иван Буров завършва търговска академия във Виена, след което работи в клона на „Креди Лионе“ в Марсилия. Той е човек с европейско мислене и възпитание. Владее немски, френски, руски и английски. След завръщането си в България постъпва на работа в Българската търговска банка в Свищов. През 1900 г. се премества в Русе, където развива широка финансова и стопанско-управленска дейност. През 1909 г. се преселва в София и става член на Управителния съвет на Българската търговска банка.

По време на Балканската и Първата световна война служи като офицер, но през 1917 г. е изтеглен от фронта и е назначен за специалист стопановед в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост в София. Пътува често до Берлин и столиците на европейските държави. Подготвя сделки и сключва икономически договори. Участва в състава на българската делегация в Брест-Литовск.

Със сътрудници минни инженери и стопански специалисти превръща Акционерното дружество „Бъдеще" във водещо минно предприятие, което разкрива подземните богатства на България и внася много подобрения на труда при подземни условия. Като авторитетен и опитен финансист 30 години е преизбиран за председател на Управителния съвет на Българската търговска банка, реорганизира фамилната си фирма в модерно акционерно дружество „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество". Присъства силно и в първото застрахователно дружество „България", което през 1931 г. прераства в Акционерно дружество „България - презастрахователно". Иван Буров е акционер в редица фирми. С участието си в техните управителни съвети съдейства за развитието на различни промишлени отрасли като производство на цимент, тютюнева промишленост, мелничарство, текстилна промишленост, машиностроене, керамична индустрия. Има принос в печатарството и вестникарството. Полага големи грижи за разширяване на влиянието и тиража на в. „Мир“. Значителен е неговият принос за напредъка ни в кредитната система, търговията и земеделието.
Иван Буров се отличава и с широки научни интереси. Литературата, която го интересува, си изписва от чужбина и чете в оригинал. Има специални интереси към археологията и нумизматиката. Става един от основателите и член на Българския археологически институт. Основава към него Фонд за развитие на археологическата наука. Създава ценна нумизматична колекция.

Умира на 9 декември 1939 г., на 67-годишна възраст, като оставя след себе си достойни за уважение дела, от които много биха могли да научат нашите съвременни банкери, макар и при новите финансови и икономически условия. Вместо да правят разходи за венци на погребението му , Българската търговска банка и групата „България" почитат банкера, като внасят съответно 30 000 и 20 000 лева в основания от него фонд към Археологическия институт.

Любомир Михайлов