Как София остана без пристанище?

През есента на 1952 г. се поражда идеята да се прокопае плавателен канал по течението на река Искър от Панчаревското езеро до София. Не се знае кой точно е инициаторът (като евентуални се сочат арх. Иван Михайлов и инж. Стефан Стоянов), но в изкристализиран вид идеята се представя като колективно решение на правителството. Предложението дошло от Вълко Червенков, който по това време е първи секретар на ЦК на БКП и председател на МС. 

До началото на пролетта на 1953 г. проектите са готови и започва тяхното осъществяване. Проектът: 

По левия бряг на река Искър да се прокопае плавателен канал

с широчина 50 м и дълбочина 3,5 м. Това позволява по него да се движат корабчета, които могат да возят по 50-60 пасажери. В проекта са включени няколко пристана. Първият е Детският град, който започва да се изгражда в началото на 1954 г. и е завършен през 1956 г. Той се разпростира на площ от 90 дка, на които са построени 60 дървени къщи, във всяка от които има по две стаи с три легла. В трите трапезарии се поднася закуска, обяд, втора закуска в 16 ч. и вечеря срещу тогавашни 10 лв. (днешни 1 лв.). В Детския град имало игрища за футбол, баскетбол, волейбол и народна топка. Трябвало да се построи и плувен басейн.

По проект вторият пристан бил в Горубляне - селището трябвало да се превърне в място за забавления на младежите 

По онова време строителната техника била оскъдна, затова се разчитало предимно на ръчен труд. През 1953-1956 г. всяка събота и неделя работници и служители от София били изкарвани да копаят канала. Преди 1 май лично Вълко Червенков инспектирал хода на строителните работи и раздал грамоти, значки и медали на най-изявилите се. През 1961-ва Тодор Живков спира грандиозното начинание.

Следи от усърдието на бригадирите имаше допреди около 30 г. Тогава все още съществуваха рововете на канала от Панчарево през Горубляне, та чак до “Младост”. До 1991 г. просъществува Детският град, след което бе подложен на вандалско разграбване.