Как се ставаше член на БКП

Да станеш член на БКП преди 1989 г., беше мечта за мнозина. Не поради лични убеждения, а защото това ти отваряше много врати за кариера и разни облаги. Процесът продължаваше неопределено време, като през този период се проучваха кандидатите по семейна и обществена линия. Искаше се мнение на партийните секретари по местоживеене и месторабота. И ако, не дай боже, си влязъл с нещо в очите им, това беше загубена кауза. Дали си бил съвестен по време на ленинските съботници, дали си откликвал на доброволните отряди, с какво  име се ползваш и т.н. Проверяваха те до девето коляно. Какви са били дядовците ти - ако някой от тях е бил собственик на магазинче, ако е бил дребен занаятчия, ти лепваха клеймото „буржоазен произход“ и край. Проучваха и родителите ти - ако при тях откриеха нещо, веднага те зачеркваха. Какъв комсомолец си бил – всичко това се проучваше внимателно. Аз не съм бил член на партията, никога не съм и искал. Но и да исках, нямаше да ме приемат, защото дядовците ми не бяха „благонадеждни”.

Помня един куриозен случай. Майката на един мой приятел беше партийна секретарка на ниско ниво в производствен цех на софийско предприятие. Когато той под нейно давление кандидатства за партийно членство, му беше отказано. Като ученик бил на купон с приятели. Попрекалил с алкохола и на прибиране на спирката му прилошало. Бдителен гражданин повикал милицията и патрулката го отвела в изтрезвителното. След няколко часа родителите му го прибрали, но регистрацията останала. А той бил вече в зряла възраст, семеен, добър специалист, усърден в работата си, забравил напълно за тази история. Само че когато кандидатствал за партийно членство, независимо от „надеждния” си произход, това го спъва и край. Не знам дали това е било прекалено в онези години, но сега, като гледам какви са партийните активисти и на управляващите, и на опозицията, ми става смешно. Особено в малките населени места – то не кумгейт, не суджукгейт, ами не знам какъв партиен гейт могат да сътворят тези хора.
  
Атанас Панайотов, София