Как правих уборка за бутилка оранжада

Ивелина Николова

Откога не сте почиствали пред вашия блок? Помните ли последния път, когато правихте уборка? Така, по собствено желание без някой да ви кара и без да участвате в широко рекламирана телевизионна инициатива… Аз помня добре детските си години, когато всеки месец, дори по-често правихме уборки. Всички деца от „нашия блок”. А той е голям, на 7 етажа и с 3 входа и отпред имаше много хубава градинка. Зелена с много дървета – орехи, круши, ябълки, дори дюли. Редовно се катерехме по тях и никой не ни викаше: „Внимавай ще паднеш!”.
Но да се върна на уборката. През няколко седмици всички деца се събирахме по собствено желание и започваше едно жестоко почистване на градинката – хартийки, боклуци, семки и каквото там има.

Прибирахме всичко в големи метални кофи, метяхме и чистехме съвестно. Никой не крънкаше от задълженията си, всеки гледаше да е по-напред и да събере, колкото се може повече боклук. Не мислете, че сме го правили просто така, от любов към чистенето. И ние като всички деца предпочитахме да играем на ластик, на жмичка или просто да се гоним. Причината беше в голямата бутилка оранжада. Да! Имаше награда за добре свършената работа. След като уборката приключи, винаги се намираше някой възрастен, който да ни даде по 10 стотинки, за да си купим голяма стъклена бутилка жълта оранжада портокал. Имаше и такава с лимон, но повечето деца не я харесваха и затова портокалът беше предпочитан. Сега, като се замисля, изборът беше само портокал или лимон. У дома никога не сме пиели безалкохолно с обяда или вечерята, както сега правим. Затова тази оранжада ми се виждаше като невероятна награда за добре свършената работа. Уборката пък никак не беше тежка, дори напротив – лесно занимание с приятен край. А днес близо 30 години по-късно още си спомням вкусът на онзи истински портокал…