Как изглеждаше жената през социализма  

„Жената е другар! Жената е човек! Жената е майка!” Тези гръмки слова изрича Георги Димитров на пленум на Българския народен съюз пред 1946 г.
Две години по-рано, непосредствено след 9 септември 1944-та, жените вече са получили правото да избират и да бъдат избирани. Няколко години по-късно получават и по-големи шансове за достъп до образование.

През 50-те години „жената другар”, както я нарича Георги Димитров, излиза от кухнята и навлиза в обществения живот. Оставя полето и тръгва към града. Получава професия. Индустрията разчита на нея. Поставя обществените интереси пред личните.

Ражда се и месечно женско списание. „Другарките” от кориците са пример за подражание. Представят жената като „строителка на комунизма” – самостоятелна и независима от мъжете.

Престижно е социалистическата жена да работи в завод, в ТКЗС или в лаборатория.

„Жената човек” следи модата. Облича се подобно на съпруги на партийни лидери като Мара Малеева или Елена Чаушеску. Облеклото ѝ е тъмно, защото не трябва силно да контрастира с мъжкото – част от борбата за равноправие. Консервативно е. Модата отвъд Желязната завеса ѝ е чужда. Ходи на почивка и пуши цигари.
„Жената майка” има по-малко деца, отколкото е имала преди, защото сега тя работи. Отглежда децата си в новите социалистически жилищни комплекси. Пазарува продукти от Наркооп, Нармаг или Хоремаг, а стоки за децата - от Детмаг.

Следи съветите за домакини: „Косата трябва да се мие най-често веднъж седмично. Най-подходяща за тази цел е дъждовната вода” или „Честото пране на копринени чорапи трябва да се избягва. Затова, когато събуете чорапите, веднага ги изтърсете от праха им, обърнете ги наопаки и ги окачете на проветриво място”.