Екатерина Каравелова не спала с мъжа си в първата брачна нощ

Българките обикновено остават в сянката на мъжете, когато става дума за достойни и прославящи личността дела. Но в миналото има наши сънароднички, с които можем да се гордеем и които са били не по-малко популярни от известните си съпрузи.

Около празника на жените 8 март можем да си спомним за Екатерина Каравелова, живяла 87 години в три епохи - от времето на появата на нова България след освобождението от турско владичество до първите години на социализма. Тя е съпруга на един от първите строители на новата българска държава и четири пъти премиер Петко Каравелов, брат на писателя революционер Любен Каравелов. Това е една необикновена, високообразована, привлекателна и всеотдайна на семейството и България жена. Тя е сред най-интересните и влиятелни българки на своето време, а животът и делата й са достоен пример за поколенията.

Екатерина Великова е родена в Русчук на 21 октомври 1860 г. в края на зодията Везни. Тя е дъщеря на преселил се в Русе от Арбанаси кожухар. Нейната леля по бащина линия Кирияки Минкова, съпруга на известния русенски търговец Тодор Минков, която финансирала благотворителното дружество „Добродетел“, оценява способностите на Екатерина и я изпраща да учи в Русия на 10-годишна възраст. В страната на Дядо Иван, както българите са наричали Русия в надеждите си тя да ги освободи от чуждото владичество, момичето живее в дворянското семейство Лермонтови. По това време в Москва следва право Петко Каравелов, който след време ще стане български премиер. Двамата се срещат за първи път, когато Екатерина е на 11 години, а той на 28. По-късно тя разказва, че тогава Петко й се сторил прекалено бъбрив и „пускал немного интересни шегички“. Втората им среща обаче била съдбовна. Тя станала на театрално представление, на което за първи път 14-годишната девойка се явила с дълга рокля като млада дама. Като я видял, по-възрастният със 17 години Петко изгубил и ума и дума и дори започнал да заеква. Общуването им продължило и след завръщането на Екатерина в Русе през 1878 г. с отлична диплома за средно образование и златен медал. Още същата година основава девическа паралелка в русенската мъжка гимназия. Преподавала блестящо по руски, френски и немски и по други предмети. Година след това Петко Каравелов се явил като кандидат за депутат от Русе на изборите за първото Обикновено народно събрание. Неговата Либерална партия спечелила вота, който се провел точно на рождения ден на Екатерина, и той станал депутат. По време на предизборната си кампания той често ходел на гости в семейството на 18-годишната вече девойка, където пиели чай и обсъждали различни теми. През октомври 1879 г. двамата се сгодяват, на следващата година се женят, преместват се в столицата София и остават заедно до 1903 г., когато Каравелов умира на 55-годишна възраст, след като четири пъти е бил премиер на България, както и финансов министър. Софийските клюкарки от онова време разказвали, че в първата брачна нощ „бракът не бил консумиран“. Когато брадатият и доста по-възрастен мъж пристъпил по бельо към брачното ложе, булката така се изплашила, че се опаковала като пашкул в чаршафа и не позволила на младоженеца да я докосне. След време двамата се сдобили с три дъщери, чиято съдба е трагична. Първата починала на три години, а другите две са известните софийски образовани и красиви дами Виола и Лора. Виола полудява, след като през 1926 г. фашисткият режим на Александър Цанков отвлича и убива съпруга й - известния публицист демократ Йосиф Хербст. Болезнено ревнивата Лора – жена на Пейо Яворов, пък се застрелва.
Малко известен е фактът, че Петко Каравелов е бащата на първия валутен борд в България. Той приравнява националната ни валута към френския франк и левът става конвертируем до Първата световна война. Най-голямото дело на съпруга на Екатерина Каравелова обаче е Обединението на България през 1885 г. След абдикацията на княз Александър Батенберг Каравелов е подгонен от диктатора Стефан Стамболов, осъден от военен съд за опит за преврат и вкаран с тригодишна присъда в Черната джамия – сегашната църква „Свети Седмочисленици” на ул. „Граф Игнатиев“ в София. Малко преди това през 1888 г. е арестуван по време на Русенския бунт на офицери русофили срещу режима на русофоба Стамболов. Закърмена с демократичните идеали на своето време, Екатерина не се примирява с бруталната диктатура на Стамболов. През 1891 г. призовава посланиците, акредитирани в София, да посетят Черната джамия и да видят страданията на измъчваните там политически затворници. Разгневеният диктатор Стамболов я поставя под домашен арест, а на следващата година е изправена пред съда по обвинение за предателство, защото искала чуждо вмешателство във вътрешните работи на България. Стамболов оказвал натиск върху съда да я осъди на смърт, но съдията не го направил. За това помогнали и църковни дейци, които го посъветвали да постъпи по съвест.

След освобождаването му от затвора Петко Каравелов, когото съвременниците му наричали безсребърник заради почтеността му, бил попитан от чуждестранни журналисти в София дали са го измъчвали в затвора. „В България такива работи не стават“, казал им кротко Каравелов. Гробът му по негово желание е при абсидата на „Св. Седмочисленици“, където през 1947 г. по лично нареждане на комунистическия лидер Георги Димитров е погребана и съпругата му Екатерина. Екатерина е играла важна роля в премиерството на съпруга си. Тя укротявала неговия раздразнителен характер и му помагала да взема правилни решения. Присъствала дори и на някои заседания на кабинета му. По този повод имало анекдот. Министри трябвало да се съветват по важен въпрос с премиера. „Да ходим ли при премиера, или да попитаме г-жа Каравелова“, подхвърлил един от тях. През Балканските войни (1912-1913 г.) Екатерина Каравелова e главна медицинска сестра във Военното училище. По време на Първата световна война тя се грижи за ранените и болните. След Ньойския диктат на 24 септември 1919 г. изготвя протеста, който Българският женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина. На конгреса на Лигата в Дъблин горещо защитава националната кауза на нашия народ. 25 години е председателка на Българския женски съюз. През 1935 г. Екатерина Каравелова е избрана за председател на Съюза на българските писатели. Тя се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, прави преводи. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. По време на многобройните си пътувания в Европа и САЩ Екатерина Каравелова непрестанно и неуморно работи за българската кауза.