Джон Елютер Дюпон е американски бизнесмен и филантроп, член на видния род Дюпон.
Джон Дюпон е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син е на Уилям Дюпон-младши и Жан Лайстър Остин. Сватбата на родителите му е определена от пресата по това време като "сватбата на века".
През 1997 г. Джон е осъден за убийството на олимпийския златен медалист по борба Дейвид Шулц, с когото са били дългогодишни приятели.
На 26 януари 1996 г. Дюпон убива с изстрел Шулц на алея в своето имение, като за убийството свидетелстват съпругата на Шулц и шефът на охраната на Дюпон. Шефът по сигурността е седял на пътническата седалка в колата на Дюпон, докато Джон възпроизвежда 3 изстрела в Шулц. Полицията така и не установява мотивите.
След стрелбата ексцентричният мултимилионер се заключва в имението си, барикадира се за 2 дни, докато преговаря с полицията по телефона. Полицията не употребява сила, за да го задържи, но е арестуван, когато излиза навън, за да оправи отоплението.
Експерти по делото свидетелстват, че Дюпон страда от параноична шизофрения. Джон е вярвал, че Шулц е част от международен заговор, чиято цел е да го убият, и това е причината да скрие бръснач на таванското помещение.
На делото защитата пледира за "невинен поради невменяемост". Съдебните заседатели го обявяват за виновен на 25 февруари 1997 г. в убийство „трета степен“, но приемат, че обвиняемият е душевно болен. В Пенсилвания „трета степен“ на убийство е по-лека от това да бъде обвинен в убийство „първа степен“ (умишлено) или „втора степен“ (по време на извършване на престъпление), което показва липсата на умисъл. В наказателния кодекс на Пенсилвания "лудост" се отнася към човек, чиято "болест или дефект" не му дава възможността да обмисля постъпките си, нито е в състояние да ги разбере. Въз основа на решението, че е "виновен, но с психични проблеми", съдебните заседатели дават правото на избор на съдия Патриша Дженкинс да го осъди на затвор със срок на излежаване от 5 до 40 години.
На пледоариите, прокуратурата пропуска да спомене, че Дюпон е използвал „кухи“ куршуми, както и че е изстрелял последния изстрел в гърба на Шулц, докато Шулц е пълзял в опит да се спаси, с лице надолу в снега, с кървяща огнестрелна рана в гърдите. Някои членове на семейство Шулц изразяват негодувание от присъдата.
Вдовицата Нанси Шулц и двете им деца получават няколко милиона долара обезщетение след дълги спорове.
В опити да го защитят приятели на Джон заявяват, че използването на огнестрелно оръжие е нетипично за него. Известната състезателка по триатлон Джой Хансен Лойтнер, която е живяла в продължение на 2 години в имота на Дюпон, заявява, че Дюпон ѝ е помогнал да премине през много тежък период от живота ѝ в средата на 1980-те години.
Ако трябваше да излежи максималното наказание, Джон щеше да престои в затвора до 29 януари 2026 година, когато щеше да е на 87 години. Върховният съд на САЩ потвърждава присъдата през 2000 година.
През 2010 г. 3-ти американски апелативен съд във Филаделфия отхвърля всички опити за обжалване. В последната си жалба адвокатите на осъдения пледират, че Дюпон е употребявал българското лекарство „N-butyl scopolamine“, чиято употреба може да усложни душевно заболяване, и че на предишните процеси защитата на Дюпон е пропуснала да проучи факта, че този препарат може да е повлиял на умственото състояние на подсъдимия. Вероятно защитата споменава за българския препарат „Buscomed“, който е помощно спазмолитично лекарство, чиято активна съставка е Butylscopolamine.
Дюпон е осъден на затвор до 40 години. Умира на 9 декември 2010 година в щатски затвор в Пенсилвания, като причините за смъртта му не са обявени.
Дюпон спонсорира българската свободна борба. Той е личен спонсор на многократния световен и олимпийски шампион Валентин Йорданов, който дори живее в имението на Дюпон в САЩ.
Все още няма коментари