Дядо Мраз и игра на ластик - спомени за едно щастливо детство

Наскоро една приятелка изпадна в истерия, че детето й не носи каска, докато си играеше на детската площадка. Замислих се за моето детство и как съм оцеляла толкова години без каска и, наколенки… Че ние бяхме цяла банда малчугани, които редовно обичахме да се катерим по дърветата пред блока, да скачаме от катерушките, да се гоним, да жулим коленете и главите си, дори да се пердашим един друг. Имам грях пред съседчето от долния етаж на нашия блок, защото веднъж така ме ядоса, че хвърлих камък по него… Но това е друга история. А днес децата не излизат никъде без предпазни колани, без каски, не пият вода от чешмата, не ядат сладолед… Днес всичко е 3D, компютри и телефони. Замислих се какво беше тогава и ми стана жал за децата днес, защото ми се иска да се върне онова време, когато:
 

• Слушахме плочи и поставяхме игличката на грамофона там, където почваше новото парче;
• Пишехме писма до своето другарче и получавахме такива – на хартия и по пощата!
• Мажехме стола на учителката с тебешир;
• Крадяхме дневника и никой не казваше къде е;
• Стреляхме с фунийки „големите”;
• Не ни беше страх да се приберем по тъмно;
• Играехме на народна топка, жмичка, ластик, пиян морков, стражари и апаши, ръбче, шашки;
• Палехме огън в двора и си разказвахме истории за духове;
• Събирахме червеи и мравки, и ги изучавахме без да ни бъде гнус;
• Носихме си ключовете на ластик… на врата;
• Карахме колело Балканче с контра;
• Събирахме салфетки и станиоли от дъвки;
• Гледахме „Милион и едно желания”, „Синьо лято” и „Лека нощ, деца” и това беше „Суууупер”;
• Въртяхме с молив касетките от уокмена;
• Радвахме се на електронни играчки от Дядо Мраз на Нова година;
• Пързаляхме се с найлонов чувал на кварталния хълм през зимата;
• Чакахме с нетърпение да отидем на лагер или бригада;
• Ядяхме шоколад от тубичка…

Със сигурност има още доста неща, които носят топли спомени от детството. Жалко, че децата днес няма да могат да се насладят на истинския вкус и радост от детството.