Днес се ражда парламентаризмът в Освободена България

10 февруари 1879 година е паментна дата в българската история. На тази дата в Търново е открито Учредителното Народно събрание на възстановената след Освобождението през 1878 г. българска държава. Задачата на събранието е изработване на Конституция на Княжество България. Това е рождената дата на пърламентаризма в нашето съвремие.

Събранието е в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 назначени от княз Дондуков. 
За председател е избран митрополит Антим I Видински, за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. 

45 представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение. Учредителното събрание продължава работа до 16 април 1879 г. и поставя началото на парламентарния живот в освободена България. Но вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Конституцията включва 169 члена, подредени в 22 глави. 

Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. В кратък период - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя. Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание. В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание. Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).