Черньо Иванов е първият сериен убиец и изнасилвач в България

Масовата екзекуция в Нови Искър не е първият зловещ епизод от развихрянето на психопати убийци. За разлика от сега обаче, когато заподозреният Росен Ангелов бе намерен самоубит, има случай, в който правосъдието стига до реален извършител и произнасяне на присъди.

Черньо Иванов от Поморие е първият сериен убиец и изнасилвач в България. Системата на затворите се държи странно мило с него, защото той дори бе преместен на по-лек режим преди известно време, въпреки че има две присъди доживот за бруталните си зверства с непълнолетно момиче и млада жена.

Заради серия от нарушавания на реда и спокойствието зад решетките после той отново се върна в строго охраняван корпус на затвора в Бургас. Нищо че беше конвоиран в Съдебната палата, окован в белезници и вериги на краката. И с днешна дата той се оплаква от условията, които има зад решетките. Били много лоши.

В затвора е от близо 20 години за изнасилването и убийството на Илияна С. на 14 години и на Ваня Мандулева на 20 години. Момичето е първата жертва на Черньо. То изчезва през една вечер на 7 декември 1997 г.

Хладно е, ръми дъжд. Към 6 часа вече е тъмно. 14-годишната Илияна казва на баща си, че отива да поиграе билярд със съученичките си в хотел „Поморие". Бащата Слави също излиза, защото трябва да се срещне със своя позната. Заради дъжда се скриват на спирка на градския транспорт.

„В тъмното смътно видях, че на пейката е седнал младеж. Видях само, че беше късо подстриган", разказва помориецът Слави. Малко по-късно двамата виждат Илияна да върви по улицата, на път за вкъщи. Едва след време Слави се сеща, че човекът от спирката е изчезнал, въпреки че автобус не е минал.

"След 15-ина минути се прибрах и се оказа, че Илияна я няма. Притесних се, защото никога не е закъснявала след 20:30. Обадих се на кръстника и започнахме да я търсим по приятели и съученици. Като не се прибра цяла нощ, се обадихме в полицията, но резултат нямаше. Една седмица от Илияна няма ни вест, ни кост. Опитах да я търся с един приятел полицай - Горан Михалев, криминалист от Поморие. След няколко дни обаче той ми каза: „Забраниха ми да се занимавам със случая“. И толкова. Тази седмица беше ужасяваща - най-жестокото е неизвестността. Така дойде денят, който никога няма да забравя - неделя, 14 септември.

Обадиха ми се от полицията - следователят Велко Велков. Извика ме следобед и ме попита какво е яла Илияна в деня на изчезването. Тогава усетих нещо и попитах какво е станало, а Велков отговори: „Като се прибереш, ще разбереш". Вървях по улицата и мина градският автобус. Шофьорът спря и вика: „Качвай се". И ми казва: „Трябва да си силен, животът трябва да продължи". А аз питам какво е станало. А то цяло Поморие знаело, само на мен никой не ми казва. Едва когато стигнах до блока и видях пред нас много народ, разбрах", реди Слави.

Оказва се, че същия ден деца минавали по камъните на брега и видели нещо, което отначало помислили за кукла. Оказала се мъртвата Илияна.

Аутопсията е извършена на следващия ден и момичето е погребано. Но драмата за Слави Маринов продължава:
"Започнах да търся истината за това какво се е случило, защото нищо не ми казваха. Разбрах обаче, че приживе на Илияна е бил пукнат черепът. Започнах да търча по институции и да убеждавам следователя Велков, че не е прав, защото заключи, че дъщеря ми се е самоубила - удавила се и след това вълните са я изхвърлили на камъните. Поисках петорна експертиза, но за целта трябваше да бъде ексхумирана и ние не се съгласихме."

Слави се убеждава, че нещо не е наред, и от това, че няколко медици не са съгласни със заключението на съдебния лекар Параско Парасков, според когото ударите са приживни, но вероятно са от блъскането в скалите. Теорията не е издържана, защото Илияна е открита без дрехи. Върху тялото ѝ е намерен пясък, сякаш насипан впоследствие. В стомаха ѝ са открити водорасли и пясък.
"Най-голямо впечатление ми направи фактът, че Илияна влязла, удавила се и морето я изхвърлило на същото място. Обиколих всички рибари и хората ми обясниха, че винаги течението отнася тялото към Бургас. Има случаи човек да се удави във Варна, а да изплува в Созопол. Сетих се и за момчето от спирката, което изчезна внезапно. Казах всички тези неща на следователя, а той вика: „Не е вярно".
Под заключението на Велко Велков Слави пише: „Всичко написано тук не е вярно и според мен дъщеря ми е убита".

Междувременно в квартала на семейство Маринови е убито още едно момиче - цигуларката Ваня Мандулева. Малко по-късно в Бургас идва тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев, за да даде пресконференция. Слави успява да стигне до него с думите: „Г-н министър, става въпрос за двете убийства в Поморие". Естествено, Бонев знае само за случая с Мандулева и назначава проверка. От бургаската полиция обаче изпращат отговор, че твърденията за убийство на Илияна са безпочвени. Слави пише до апелативната прокуратура - отговорът е, че става въпрос за самоубийство. Че Илияна е сложила край на живота си, защото не се разбирала с баща си. Началникът на поморийската полиция Янчо Николов също постоянно отказва да приеме Слави Маринов.
„По-късно разбрах, че самият той е наредил да се прекрати разследването", спомня си Слави.

Той успява да се срещне и с тогавашния началник на полицията в Бургас генерал Валентин Петров, който нарежда да се започне отново работа по случая. С него се заема разследващият полицай Радослав Николов.

„Не се безпокой, истината ще излезе наяве", казва тогава Николов.

"Докато не разкри престъплението за 6 месеца, той не спря", са думите на Слави Маринов.

Междувременно е разкрит убиецът на Ваня Мандулева. Оказва се, че преди това той изнасилва едно момиче, а друго успява да се спаси по чудо. За виновен е признат Черньо Иванов, мъж с психически отклонения. През 1997-а той е на 21 години. Разкрит е, тъй като в джоба му е намерено парче от медальон на Ваня във формата на сърце, а другото парче е у любимия ѝ.

Първоначално Черньо получава две смъртни присъди за жестоките престъпления. Вади обаче късмет, тъй като малко след това въвеждат мораториум върху смъртното наказание, който спасява живота на свирепия помориец.

Интересно е, че Черньо казва, че не си е признал по-рано, защото никой не го е питал. И не може да си обясни как са го хванали за убийството на Ваня, при условие че не е имало свидетели.

Черньо Иванов има две доживотни присъди и две деца. Иска утеха и да дари единия си бъбрек, за да спаси дете.