Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866 г. След Освобождението са създадени Българските държавни железници.
След 1944 г. едни от първите обекти, обявени за национални строежи, са транспортни, включително железопътните. Железопътната линия Перник – Волуяк – София, дълга 58 км, е завършена предсрочно в края на 1949 г. Линията Левски – Ловеч – Троян през 1948 г. е обявена за национален строителен обект. Изградена е от бригадири.
На 21 декември 1952 г. е въведена в експлоатация цялата предбалканска линия София – Карлово – Карнобат – Бургас, третата основна артерия в направлението изток-запад.
Изградената жп линия Самуил – Силистра с обща дължина 114 км и участъците Горна Оряховица – Лясковец – Златица – град Елена, Червен Бряг – Златна Панега, Видин – Кошава и други, с обща дължина 203 км, допълват изграждането на цялостната железопътна инфраструктура, която изпълнява важни социални, икономически и отбранителни функции в най-тежките и бедни райони в страната.
Към края на 1985 г. у нас са изградени 747 индустриални жп клонове, които обслужват най-големите промишлени предприятия, енергетиката, пристанищата, строителните комбинати и крупните складови бази. В тях се извършват над 60% от товаро-разтоварните операции в железниците.
Електрификацията на българските железници започва през 1963 г., следват автоматизацията, електронизацията, механизацията на процесите и внедряването на съвременните компютърни технологии.
Успех за този период е удвояването на близо 1000 км жп линии, първоначално по главното северно направление София – Мездра – Плевен – Горна Оряховица – Варна, дълго 500 км. Започва работа и по основното южно направление за затваряне на този пръстен от Варна през Синдел – Карнобат – Бургас – Стара Загора – Пловдив – София.
Най-големите жп заводи се намират в София и Бургас - завод “Г. Димитров” и завод “Червено знаме”. Създадени са още жп заводи в Левски, Дряново, Септември, Карлово и др.
За осигуряване на железниците с квалифицирани кадри в София основна заслуга има ПЖИ „Тодор Каблешков“. Tо води началото си още от 1922 г., създадено е с Указ №60 на Н.В. цар Борис III като Държавното железопътно училище със статут на средно техническо учебно заведение, с военноорганизационна структура.
През 1962 г. в парка на Кърджали е построена първата детска железница “Пионер”. През 1979 г. в подножието на южната част на Младежкия хълм в Пловдив е пусната втората детска железница. Много от децата, возили се на първите железници, стават след време железничари.
Към 1990 г. разгънатата дължина на жп линии достига 7662 км, електрифицираните са 2650 км, с приблизително 106 900 000 превозени пътници. БДЖ е основният масов превозвач в НРБ както за пътнически, така и за товарни превози.
Днес БДЖ е синоним на мизерия и се смята за непрестижно да ползваш услугите им. Във вагоните цари мръсотия и никога не знаеш по кое време ще пристигне влакът до крайната точка.
Все още няма коментари