„Инцидентът Гешов“ активира Независимостта  

Обявяването на Независимостта на България като част от историята на страната ни е изключително важна, тъй като се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави, а княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

Обявяването на независимостта на българската държава е следствие на няколко различни фактора.

На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която (според Берлинския договор от 1878) е окупирана за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение на международната сцена и да обяви своята независимост. Самият княз (от 1908 г. цар) Фердинанд води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.

Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя. На 11 юли 1908 г. в Турция избухва т. нар. Младотурска революция, която успява да постигне възстановяване на Конституцията от 1876 г. Техните действия не са достатъчно убедителни и вместо да въведат реформи в управлението, младотурците се насочват по линията на национализма. Събитията, случващи се в Цариград, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица Иван Стефанов Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната. В началото правителството не споделя неговото мнение, защото смята, че моментът не е подходящ и е опасно за България. Според управляващите среди в България трябва да се изчака развоят на събитията в Турция и да се наблюдава реакцията на Великите сили.

През лятото на 1908 г. по железопътните линии Мустафа паша (дн. Свиленград) – Белово и Търново – Сеймен (дн. Симеоновград) – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на компанията „Източните железници“ (концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя). Управлението им в българската територия е поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части.

Междувременно в Цариград става известният „инцидент Гешов“. На 30 август 1908 г. в столицата на Османската империя е устроена галавечер по случай рождения ден на султана Абдул Хамид II, на която са поканени всички дипломатически мисии на различните държави с изключение на българския представител Иван Стефанов Гешов. С това си действие младотурците искат да подчертаят васалното положение на България. Гешов е отзован от Цариград, а Портата отзовава комисаря си от София. Инцидентът внася допълнително усложняване на обстановката на Балканския полуостров.

„Позволявам си да доложа на Ваше Царско Височество... „инцидентът Гешов“ е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта... Нека не се блазним от обещания, нека действуваме“, пише Малинов на княз Фердинанд на 8 септември.

На 16 септември е взето решение в Министерския съвет да се обяви независимостта на България на 21 септември 1908 г. На княза е телеграфирано и той трябва да се завърне незабавно в страната.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877-1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.