Баба Съба изгуби четири деца в борбата срещу фашизма    

През далечната 1958 г. постъпих като млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков” в Трявна. Проведох с учениците много екскурзии до исторически и географски обекти. Ще разкажа за една с ученици от трети клас до село Балван, язовир „Александър Стамболийски", село Коевци през 1967 г. Тъкмо този ден в село Балван имаше тържества по случай годишнината от историческата Балванска битка. Поляната беше изпълнена с много хора. На трибуната застанаха бивши партизани и майки на загинали в битката.

После стигнахме язовир „Александър Стамболийски". Изкачихме се на язовирната стена, разгледахме електроцентралата. Другата ни спирка бе село Коевци, Великотърновско, родно място на много партизани и ятаци, дало свидни жертви в борбата против фашизма. Там новият живот се чувстваше навсякъде. Издигаха се къщи от двете страни на улицата. Рейсът спря пред малка спретната къща с широк двор и пролетни цветя. Посрещна ни партизанската майка баба Съба Енева. Дълго ни разказва за децата си, две от които - Параскева и Николай, загинали в Балванската битка, а другите ѝ двама синове - Владимир и Стефан, били убити без съд и присъда в полицията.

„Много мъка съм преживяла, много безсънни нощи съм прекарала. Животът ми бе много тежък. Ако бях река - щях да пресъхна, ако бях дърво - щях да изсъхна, ако бях камък - щях да се пръсна. От сълзите, които съм проляла, поток би потекъл. Четири деца дадох в борбата против фашизма, още четири ако имах, и тях щях да ги пратя да воюват за свободата и щастието на Родината”, каза тя.
На сбогуване се обърна към учениците с думите: „Мили деца, бъдете достойни продължители на делото, за което загинаха моите деца".
 

Пенчо Пенчев, Трявна