Съвременниците още си спомнят паметния ден, в който на ул. „Латинка” 15 в столичния квартал „Изток” с 4 куршума беше убит Андрей Луканов. Политикът отива на работа в 9:00 часа. Качва се в автомобила си, където го чака шофьор. След секунди се сеща, че е забравил нещо. Звъни по домофона на съпругата си Лилия, след което е гръмнат в главата и в гърба. Тялото на Луканов пада безжизнено, а стрелецът се оказва преоблечен като клошар наемен убиец. Седмици по-късно в блок на съседната улица „Димчо Дебелянов” е открито оръжието, с което е бил разстрелян бившият премиер. И до днес смъртта му остава сред най-големите мистерии на прехода.
„След 10 ноември Андрей Луканов стана руски резидент. За никого не беше тайна, че той изпълняваше руски инженеринг и въртеше бизнеса на федеративната република у нас”, разказва Осман Октай, който е зам.-председател на ДПС от времето, когато именно за Луканов се твърди, че лаборантства в създаването на подозираната в етнически уклон нова българска партия.
„След падането на режима генерали от бившия Съветски съюз признаха, че не са ни искали за 16-а република в СССР, защото винаги сме били достатъчно лоялни и без да сме подписвали договори. Андрей беше изпратен в България след събитията през 1989 г. като бушон, като подготвен човек, който знае как се руши капитализъм. Той имаше за задача да създаде т.нар. групировки, а след това да ги контролира. Той обаче започна постепенно да става и изпълнител и постепенно да се отделя и да крие неща от руските си шефове. Българските и руските служби разбраха това и постепенно започна разцеплението в БСП. В същото време КГБ не бяха доволни от факта, че Андрей Луканов играе и с Изтока, и със Запада и САЩ. Затова и беше елиминиран”, разказва Октай.
Според политическия му анализ бившият премиер е създал Франкенщайн под формата на групировки, който след това го е убил. „Покойният Илия Павлов неведнъж е заявявал, че не иска Луканов за премиер и че всичко ще се промени. Всичко това се случи. Нещата се промениха, но и Павлов отиде при Андрей, тъй като по неговия пример реши, че може да контролира всичко през главата на Русия. За мен дори Жан Виденов е сред положителните герои, тъй като се опита да спре групировките на Луканов. Екипът му, преди да стане министър-председател, беше подготвил Бяла книга, в която бяха описани всички безобразия на Андрей. Само че тази книга беше забранена от хората около Луканов в централата на БСП. Всичко това отключи разцеплението в партията, което продължава и до днес”, категоричен е Октай.
Всъщност няма значение кой е физическият убиец на Андрей Луканов, тъй като килърът отдавна е покрит от службите. Според него поръчителите на мократа поръчка са хора от „Позитано” 20. „След като беше убит Андрей Луканов, започна ерата на Георги Първанов и Николай Добрев. Бившият президент стана лидер на БСП, а Николай Добрев върна мандата. Някои анализатори го смятат за геройство, но той просто се провали. Не може в такъв момент човек да не се замисли дали Първанов и Добрев не са имали отношение около убийството на Луканов и дали не са знаели предварително за плана, който му се крои. След смъртта му партията беше преобразена отново с децата на велможи от бившия режим. От нея бяха изгонени обаче Нора Ананиева, Клара Маринова, Александър Маринов и още куп социалисти, близки до Луканов. След това започна ерата на т.нар. кръг "Монтерей", който стана емблематичен за прехода”, твърди Осман Октай.
За убийството на Луканов бе заподозрян и кръгът „Орион”. Полицията под ръководството на вътрешния министър Богомил Бонев през 1997-1999 г. работеше по версията, че кръгът на Румен Спасов е организирал покушението. За Луканов веригата от фирми на Румен Мирчов Спасов и неговите приятели, обединени с имена от съзвездието “Орион”, бяха мародери. За Спасов Луканов пък беше „политически интригант” и един от „убийците на баща му, в преносния смисъл на думата”.
Твърди се, че версията за поръчано от Румен Спасов убийство се е избистрила след внимателна проверка. Според показания на различни съратници на депутата той е имал намерение да направи всичко възможно да свали правителството на Жан Виденов от власт през ноември 1996-а, да извади пред обществеността документи за корупция и за връзки на управляващата тогава БСП. Заговори се за “папката на Луканов”, където са доказателствата. Три години тази папка не беше изнесена. Предполагаемият опит за смяна на властта в БСП и предстоящи разкрития, както и личната неприязън на Румен Спасов към Луканов засега са единствените мотиви за евентуално поръчителство от страна на “Орион”. Следата започва от подслушан телефонен разговор във Варна, в който се твърди, че оферта за убийството на Луканов е имало и към други хора, но те не се съгласили. Стига се до зърнения търговец Райко Петров, който е търсел извършители. Райко Петров е задържан в края на август 1997 г., а през декември същата година е обвинен в подбудителство за убийството на Луканов. Той беше освободен от ареста. Вината му не беше доказана. Заради приятелството си и контакти със заподозрения беше атакуван и тогавашният шеф на следствието Бойко Рашков.
Според източници от следствието Петров е трябвало да намери физическите изпълнители на убийството. Той е направил опит да открие килъра, но тъй като е трябвало да се бърза, неговият план е бил изоставен. Райко Петров не е от кръга „Орион”. Той е имал контакти покрай бизнеса си с фирми на Румен Спасов и дори е дължал около 200 000 долара заради неизпълнена сделка. Секретарката на Райко Петров при разпити в следствието пък споменава името на Николайчо Кривошиев - другата емблема на “Орион”. Вероятно засичането на информациите е довело до убеждението, че зърненият търговец е съпричастен към убийството или най-малкото има достатъчно информация за поръчителя. В крайна сметка версията „Орион” се оказа несъстоятелна и членовете на организацията останаха в историята на мистериозното убийство.
След убийството на първия премиер на прехода плъзнаха и всевъзможни слухове. Според един от тях вече покойният Илия Павлов бил поръчителят на убийството, а фактическият изпълнител на разстрела пък бил Ганчо Въчев, известен като Ганеца. Той бе спряган за един от най-големите автокрадци в страната.
Междувременно Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийският градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на бившия премиер. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за престъплението.
Както при всяко неразкрито убийство на значима личност, така и при Луканов, мнозина поставят въпроса: Убит ли е наистина той, или всичко е плод на инсценировка?
Версия, подхранвана от твърдения на магистрат, дори лансира тезата, че Луканов е жив. Съдебният заседател Михаил Михайлов твърди, че Румен Петков е разработил сценария за неговото т.нар. убийство. По този повод Петков се закани да заведе дело срещу него. Михайлов контрира, че ако му се заведе дело за клевета, ще иска ексхумация. И продължи да твърди, че Андрей Луканов е жив и му е направена пластична операция в Плевен, а този, който я е направил, е бил ликвидиран.
Не е изключено самият Андрей Луканов да е усещал какво може да се случи. За това свидетелстват и собствените му думи, произнесени пред журналистката Велислава Дърева в дома му сутринта на 9 юли 1992 г., малко преди да тръгне за "Развигор". Тогава Луканов казва: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден…”.
Луканов застана между старите номенклатури, като Станко Тодоров, и демократите, като Желю Желев, за да владее разделената нация
Бившият премиер си отгледа бизнесмени като Илия Павлов, но не успя да ги контролира
Все още няма коментари