От стари хора знам, че мине ли Архангел Михаил, трябва да се слага киселото зеле. Затова в днешния брой ще си позволя да ви предложа една стара и изпитана рецепта, освен ако, разбира се, не искате да "завладеете" нови територии, както онзи софиянец от Разградско.
За тези от вас, които не го знаят, накратко историята му. Човекът живеел в един осеметажен блок и все му се виждало, че мазето, което му се полага, е малко. Затова започнал борбата за нови територии с една двесталитрова каца. Слагал в нея зеле, добавял към него малко сол, калиев перманганат, кацата завивал със стар юрган, за да повиши температурата и по-бързо да втаса, и след броени дни тази смес се превръщала в един трайно миризлив отровен източник. Това направило недостъпни мазетата за останалите му съседи и така лека-полека той завладял новата територия.
Аз, разбира се, съм далеч от мисълта за подобна история и рецептата, която ви предлагам, действително ползвам всяка година.
И така, първото важно условие е да се снабдим с качествено зеле. Много важно е зелките да не са болни и да не са престоели на минусови температури. Почистваме ги от горните листа и изрязваме с нож дупка в кочана. За да стане качествено нашето зеле, ни е необходимо да имаме още един кочан царевица, два-три корена хрян, няколко лимона, които нарязваме на филийки и ще поставим в съда със зеле, и една червена зелка, срязана на две, за да оцветим зелевия сок.
В никакъв случай не ви съветвам да използвате цвекло, защото тогава ще компрометирате вкуса както на сока, така и на самото зеле. За сведение трябва да знаете, че на един килограм се слагат 33,33 г морска сол, тоест ако поставим 30 килограма зеле, ни е необходим 1 кг сол. Самата сол поставяме в съд с вода, изчакваме водата да заври и след това с тензух я прецеждаме. Тази осолена вода ще налеем в съда, в който поставяме зелето.
За ваше сведение ще ви кажа и още нещо, което лично аз ползвам. В нашата страна има вода с различни вкусови качества, да не говорим за това, колко замърсена тече от нашите кранове. В пречиствателните станции обикновено добавят химикали, или по-просто казано, хлор, което след време образува т. нар. сага (по повърхността на зелевия сок се образува бял лигав слой). Затова аз използвам минерална вода.
След като подредим зелето, поставили сме червената зелка, хряна, царевицата и солта, поставяме отгоре т. нар. кръстачка и съответната тежест. Едва след 3 - 4 дни започваме да го претакаме. Добре е съдът да има канелка или ако не, това да става с маркуч, който стига до дъното, защото обикновено солта се утаява и по този начин зелето не се осолява равномерно.
Все още няма коментари