Календарът на 2023 г. е изключително наситен откъм астрономически явления. Наред с метеорните потоци от територията на България ще могат да се наблюдават две от 4-те затъмнения, коментира Пенчо Маркишки – физик от Института по астрономия при БАН и от катедра „Астрономия“ при Софийския университет. През летните и есенните нощи ще се виждат ясно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. А още в края на януари (30-и) феновете на небосклона ще могат да видят Меркурий. Родният учен обяснява, че като най-близка до Слънцето планетата се наблюдава трудно и за кратко – вечер след залеза на запад или рано сутрин преди изгрева на изток. През новата година българите ще имат шанса да гледат метеорните потоци при сравнително добри условия. Сред тях най-важното е Луната да е в такава фаза (около новолуние или трета четвърт), че светлината ѝ да не засенчва „шоуто на падащите звезди“. В това отношение най-благодатни ще са Персеидите – с максимум на 13 август, и Геминидите, чийто пик ще е на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на последния поток, при който теоретично при идеални наблюдателни условия се очакват до 150 метеора на час. На 1 и 2 март вечерта около 19 часа ще се наблюдава сближаване, т. нар. съединение, на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Уникалното явление ще е достъпно за наблюдение с невъоръжено око над западния хоризонт. „През 2023 г. ще се случат и общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две – лунни. За разлика от слънчевите лунните ще бъдат видими от България“, информира астрофизикът.
Все още няма коментари