8 града в България пазят чудотворни останки от кръста на Христос  

От 2000 години Кръстът Господен е символ на всемирното спасение и вярващите го почитат и му се покланят. В много храмове по света се пази частица от истинския първообраз, на който Христос е бил прикован.

Църкви в 8 български града също пазят част от Разпятието. Миряни се стичат целогодишно към тях, за да благодарят на Бог и да измолят здраве и благоденствие. Най-голяма е силата им обаче в дните около Възкресение Христово, когато се случват чудеса, молитвите и желанията се сбъдват, а болните се излекуват.

На три места в София се пази частица от Кръста Господен – в храм „Св. Георги Победоносец“ в столичния квартал Горубляне, в църквата „Възнесение Господне“, както и в Духовната семинария. В Бургас частицата от Светия Кръст Господен е донесена за празника на града – Никулден, през 2009 г. Заедно с частицата от Кръста в храма „Св. св. Кирил и Методий“ е съхранена оттогава и част от мощите на Свети Андрей Първозваний. Частица от Разпятието има и в курорта Свети Влас – в новата черква с патрон Св. Власий, построена на мястото на Емонския манастир „Св. Власий“.
Парче от Божия Кръст се съхранява и в манастира „Св. св. Константин и Елена“ край Варна. В олтара на катедралния храм „Свето Успение Богородично“ във Варна също има малко от него. Останки от Светия Кръст са намерени и в старите столици Плиска и Преслав. Частици се съхраняват още в храмове в Пловдив, Ловеч, село Българево.

Според преданието преди време на Кръстова гора е имало древен манастир, в който се е пазило най-много от Кръста Господен. По време на османското нашествие светата обител била разрушена, а реликвата – скрита в недрата на Кръстов връх. Парче от Кръста помага на отчаяни и в Кърджали – в храма „Св. Успение Богородично“. Реликвата бе открита през 2001 г. в апсидата на Епископския център в близост до Перперикон от проф. Николай Овчаров в мощехранителница.

Изображения с кръстове са намерени в разкопки още от времената на каменната ера. Тогавашните хора са разсъждавали чрез символи и митове. За тях кръстът представлявал центърът на света, пресичането на небето и земята, космическата ос. Почитането на кръста започва в древни времена много преди Христос да се роди. Също както полумесецът не е въведен от Мохамед, а е станал емблема на мюсюлманството. Предполага се, че причината за това кръстът да е почитан, е огънят и приликата на този символ с предметите, използвани за запалването му. Това са били две дъсчици, които хората търкали една в друга, пресичайки ги кръстообразно, за да предизвикат искра. В тези времена огънят е от огромно значение. Бил е смятан за „дар на боговете“. На старославянски думата „кръст“ означава „огън“. Не просто огън, а магически, жречески, тогава значи и свещен. Носен е бил от хора, изложени на опасност – живеещи в погранични райони, войни, моряци.

Първоначалният символ на християнството е рибата. До IV век от н. е. Кръстът не е бил почитан от християните, а дори на него се е гледало с презрение като на езически символ. Християните са започнали да го използват по времето на император Константин (IV век). Според религиозните закони човек, който слага кръст на тялото, се отказва от тъмните сили и разпятието го защитава през целия му живот, следователно носенето на кръст трябва да се прави правилно: да се крие от любопитни очи, тъй като не е украса, а символ на православната религия и вярата в нея. Не бива да се вижда над дрехите и е добре да бъде осветен.