С брат ми Юлиан Вучков не сме особено близки  

Разумният и сладкодумен разказвач, човекът, който плаща, неволният свидетел на един обир - многоликият актьор Михаил Петров отпразнува 40 г. на сцената на Народния театър. Той е и главният лунатик в динамичната забавна комедия на Кен Лудвиг “Лунатици”, в която актьорите с бурен ритъм играят три пиеси едновременно.

Актьорът Михаил Петров е един от ветераните на Народния театър със своите 35 сезона и стотици роли - не само на сцената, но и на големия екран. Завършил е ВИТИЗ през 1971 г. По разпределение отива в Сливенския театър, а от 1973-та е щатен кадър на най-елитната българска трупа. Има постижения и като режисьор. 

Михаил Петров притежава благословената дарба на превъплъщението. На сцената, независимо дали е Джо Гидиън от ,,Ах, този джаз”, или Итън Алън Хоули от ,,Зимата на нашето недоволство”, актьорът винаги е умен, сладкодумен, разумен, забавен разказвач на истории и човешки съдби. В големия му творчески афиш са записани повече от 70 роли в театъра и киното, над 500 озвучени в БНТ и повече от 2000 записа в БНР.

Още се помни майсторското му изпълнение на всички мъжки роли в пиесите на Шекспир при озвучаването на пиесите по БНТ или блестящото изпълнение на Жулиен Сорел в радиотеатъра по романа на Стендал “Червено и черно”. А цялата му творческа история започва с Бръчков в “Хъшове”, минава през класически роли като Фигаро в “Сватбата на Фигаро”, през ярко комедийните персонажи, като Бриндсли в “Черна комедия”, за да стигне до силно драматичните персонажи като Номер 3 в “Дванайсет разгневени мъже”. По-интересен живот от този на сцената просто не познавам, твърди актьорът.

С брат ми Юлиан Вучков не сме в бляскави отношения. Ние сме от два брака на нашата майка, той е 12 години по-голям от мен, доверява дългогодишният кадър на Народния. Но се уважаваме взаимно, всеки има просто своя път.