"Атлас" събра 20 поп и рок динозаври на една сцена  

30 години група "Атлас". Има носталгия към онова време, минаха 30 години, не мога да си изкривя душата. Хората се променят през годините, но остава стилът, остава мелодията в нашите песни и текстовете, споделя един от създателите на емблематичната група „Атлас” - Петър Писарски, за „Над 55”.
 
Отбелязани елегантно в прекрасния Sofia Live Club. Без мегаломански масовки, единствено за суперценители и част от онези "роуди"-та, които в края на 80-те бягаха от училище, за да преследват ню уейв (тогава) бандата на Пепи Писарски.
Същият Пепи, който на юбилейния концерт изпя единствената песен на английски, избирайки си това да е кавър на "Close To Me" (The Cure).
Да! Писарски можеше да сменя името на променящата се формация при всеки нов екип от музиканти или най-вече нов певец (10 броя до момента), но щеше ли тогава да имаме легендата Атлас?
 В напълно хаотичния български поп-рок-шоубизнес, да задържиш музикален продукт на върха цели 3 десетилетия е равно на военна победа.
 
В момента от първоначалния състав на групата е останал само Петър Писарски, който 11 години бе в чужбина и е свирил по кораби. Завръща се в България, за да продължи да прави авторска музика.
 
В празничния концерт  на сцената освен настоящите членове на групата Петър Писарски, Георги Арсов, Иван Несторов, Асен Драгнев и Драгомир Ганчев бяха и почти всички музиканти, които някога са свирили и пели в нея.

“Събираме целия хор на групата, както се шегувам напоследък. Защото ние сме сменили най-много вокалисти”, каза Драгомир Ганчев, барабанист на “Атлас”.
 
- Вашите песни звучаха по радиото, гледахме изпълненията ви в ефир и ето ви отново на сцена. Каква е промяната, след толкова години?
 
- Има промяна, за съжаление, няма ги онези концерти. Да си призная, когато контактуваме на живо, любовта е същата както едно време, но колко хора днес могат да си позволят концерти.
Днес първо хладилникът трябва да е пълен, човек да е платил сметките за ток, парно, телефон, такси, данъци, да е купил дрехи и учебници на децата си, да е подсигурил възрастните си родители и чак тогава да си купи билет за концерт. Това е!
 
- Твърди се, че най-силният период за група „Атлас” е бил през 1991 г. и 1992 г. Така ли е? Какво се случи с „Атлас” след това?
 
– Може така да се твърди, защото тогава медиите бяха централизирани и се обръщаше много внимание на българската музика. Имаше и музикална критика, нямаше платен PR и платени ротации. Достатъчно беше да запишеш една хубава песен и тя ставаше от само себе си хит. После нещата се промениха и хубавата песен не беше достатъчна, за да се наложи в медиите… Дълга и тягостна история, която доведе до сегашните „недоразумения” в бранша – хора, които не могат да бъдат нонстоп в програмите, което води до тотално обезценяване на труда и усилията на музикантите. Както и да е, група „Атлас” след 1992-ра издаде още 3 албума и замина за Северна Европа, където свирихме около 11 години за една датска компания. През това време се връщахме и успяхме да издадем един много успешен албум – „Есенни цветя”, заедно с Благовест Зерлиев като вокал, с когото работим и до днес.
 
- Казвате, че като музика и идеи за вас по-сериозен и успешен за групата е периодът след 2000 година. Защо?
 
- Мисля, че когато един музикант посвири няколко години в чужбина и се докосне до вкуса и културата на други народи, особено този, откъдето е тръгнало всичко – английският, неминуемо настъпват промени във вкуса му и уменията му да прави своя музика. Така се случи и с мен. Затова приемам, че албумите, записани след 2000 г., са по-зрели и по-интересни за слушателя. Лошото е, че пътят на тези песни е осеян с много премеждия и стени. Затова и много от песните, които се създават, и до днес остават скрити за широката публика. Една от тези прегради е и нежеланието и липсата на законови правила за излъчването на българска музика, та дори и само по националните медии, които би трябвало да са призвани „да опазват и разпространяват” българското изкуство, както е в другите страни, независимо в кой географски пояс.
 
Поли БОЯНОВА
 
Сред специалните гости на юбилея е Дони - вокалист и баскитарист на групата от 1989 до 1993 г. Той пее едни от най-големите хитове на “Атлас” - “Кукла” и “Сляпо момиче”. Бойко Трифонов - първият певец на групата, пък изпълнr “Древноримският гадател” - песента, с която “Атлас” пробива на сцената и става популярна в България.
През 1985 г. триото Петър Писарски, Бойко Трифонов и Силвия Райновска създават група „Атлас”. След няколко успешни песни и записани албуми, през 1993 г. група „Атлас” изчезва от българската музикална сцена. Изненадващо, през 2009 г. групата се завърна с най-новия си сингъл „Любовта е от Бога“. През 2011 г. излезе албумът им „Между вчера и утре”.