Следовател №1 Ангел Александров: УБО изследваше и копъра в таратора на правителството след Чернобил

Следовател №1 Ангел Александров: УБО изследваше и копъра в таратора на правителството след Чернобил
Ангел Александров е един от основните разследващи по делото “Чернобил”, което бе заведено срещу членове на Политбюро на БКП в първите години след падането на тоталитаризма.
След протакане и обжалвания Григор Стоичков бе осъден на 2 години затвор и през април 1996 година го освободиха по здравословни причини.

Роден през 1949 година в Дупница, завършва първо Техникум по машиностроене, въпреки че винаги са го е привличали историята и правото. От 1975 година до днес работи като следовател, бивш шеф на Националната следствена служба.

- Господин Александров, били сте един от основните разследващи по делото “Чернобил”. Какво можете да ни разкажете за него?
- Делото бе образувано през 1990 г. буквално по една сигнална дописка в ежедневник. В процеса на разследването се оказа (за чест на българската наука), че малко е било писано и съобщавано, но в същото време целият процес е бил много сериозно наблюдаван. Оказа се, че в армията са били предприети адекватни мерки за предпазване на личния състав, макар и под формата на секретни указания – хигиенни до голяма степен. Територията на България, особено София, е била много силно радиоактивно замърсена.

- Спомняте ли си колко над допустимата норма е било замърсяването?
- Апаратурата в радиохимичната лаборатория на Софийския университет е била оставена да работи в празничните дни и когато след празниците служителите са се върнали на работа, са установили, че аерозолните изследвания на въздуха сочат десетки хиляди пъти по-голяма радиоактивност от нормалната за страната. За София пикът е бил на 3 май, а не на 1 май, както се твърдеше. Петорната експертиза доказа, че в някои райони на страната радиоактивността на млякото е превишавала 18 пъти допустимата норма. 

- Какви опасности за човешкия организъм крият тези радиоактивни частици, погълнати чрез храната или от вдишването на заразения въздух?
- По този въпрос съм разговарял с медицинските експерти. Оказва се, че организмът много бързо се освобождава от радиоактивните частици. Защото когато те попаднат примерно в белия дроб, те некротизират (умъртвяват) околните клетки, капсулират се и той ги изхвърля под формата на храчка.

- За какво е трябвало да бъде информирано населението?
- Най-вече за предпазните мерки, които, както ви казах, са преди всичко хигиенни – например месото е трябвало да се накисва от 48 до 72 часа, в училищата – да не се отварят прозорците и т.н. Както установих впоследствие по делото, във Финландия сутрешната прогноза за времето по телевизията е започвала и е свършвала с тези указания. А у нас по онова време е съставена комисия, която е трябвало да изработва съответните норми. Изработват се нормите, но никой не ги съобщава на населението. Тогава защо са били изработвани тези норми?

- Припомнете каква беше причината за аварията в Чернобил.
- Реакторът, който гръмна, е същият като нашите, които затворихме – ВВЕР. Повечето хора си мислят, че е гръмнал, защото е некачествен. Качеството няма нищо общо в случая. Аварията е станала заради една чисто човешка небрежност. Реакторът е трябвало да бъде спрян за редовен годишен преглед. Един от ръководителите на смяна решава по време на спирането на реактора да направи някакъв технологичен експеримент, който не е правен до този момент и който не е предписан никъде в нормите. Той вади защитните пръти, при което вътре се повишават парните обеми, и въпреки че реакторът е започнал да намалява мощността на въртене, вътре в него се получава огромно налягане. Положението не може да се овладее. А реакторът е покрит с бетонна плоча от 1000 тона, която хвръква като капаче на чайник. За съжаление при падането си тя реже всички охладителни съоръжения. Ядрената реакция фактически продължава на открито и радиоактивните частици се издигат на километър и половина нагоре в атмосферата. 

- До какви разкрития стигна разследването и какво точно беше обвинението спрямо отговорните фактори в Политбюро по онова време?
- Изводите, които направихме, бяха, че вина има, и то основната отговорност носят председателят на Комисията за защита на населението при бедствия и аварии Григор Стоичков и проф. Любомир Шиндеров като главен санитарен инспектор. Защото извънредната комисия, като заседава, създава правила, норми и указания, а всъщност никой не ги изпълнява, те не се и съобщават дори. Разпитвах тогавашния заместник на комисията, който беше препоръчал тя да излезе с едно съобщение за ситуацията. Даже си спомням, че накрая изречението “Да се уведоми населението” някой го беше задраскал с черен флумастер. По този повод ги разпитвах всичките от комисията, но никой не можа да каже (никой не си призна) кой е задраскал това изречение.
Разследвахме ги и за имуществени вреди, защото една голяма партида от ябълки на “Булгарплод” - за около 200 хиляди лева - е било наредено да се унищожи. Имаше загуби и от това, че са ни върнати един-два кораба с животинска продукция от Близкия изток.

- Само Григор Стоичков и проф. Шиндеров ли бяха осъдени и лежаха ли ефективно?
- Да, бяха осъдени и Григор Стоичков лежа ефективно около година.

- Говори се, че по върховете са знаели, едва ли не, още в деня на аварията и са им били доставяни екологично чисти храни, докато народът е бил в неведение. Това вярно ли е?
- В тая насока бяха събрани материали в един том от около 200 страници. Това е въпрос не само на наказателна, но и на морална отговорност. Много бяха нещата, но това, което си спомням, е, че в лабораторията на УБО са изследвали и копъра за таратора им. А народът го пускай да яде, каквото му падне. 

През 1990 г. имаше поредица процеси срещу тогавашната върхушка, но някак си резултатът не беше удовлетворителен. Защо се получи така?
- Кагато започнахме тези дела, бяхме назначили един експерт икономист, дисидент в икономическото мислене по времето на социализма, т.е. човек, който има представа и от пазарна икономика, и от икономическите процеси по времето на социализма. В един момент той ни зададе въпроса: “Вие за какво ще съдите тези хора – за икономика или за политика?” Защото се оказа, че почти всички действия са политически обосновани. А за политика не се съди.

Понеже съм свидетел и участник в събитията, ще ви разкажа един любопитен факт. Беше задържан един от министър-председателите и му идват на свиждане негови приятели, между които и покойният академик Илчо Димитров. А той започва веднага да се оплаква. Академик Димитров му казва: “Много те моля, ти си историк, спомни си, че съдбата на всеки български министър-председател е да мине и през затвора.”

Едно интервю на Маруся Берон