О.р. полк. Пенчо Василев е роден на 19 септември 1931 г. в с. Радовци, Дряновско. Завършва Дряновската смесена гимназия „Максим Райкович”, а през 1951 г. – Военното въздушно училище в Божурище. 20 г. е бил в системата на Военната авиация, а 13 - в БГА „Балкан”.
С известния летец и военен разговарям за детските му спомени, пренасянето на Панагюрското златно съкровище от САЩ, за срещата му с Юрий Гагарин и за други неща от живота.
Г-н Пенчев, как се озовахте в авиацията? Момчешка мечта ли беше, или някой ви въздейства?
- Момчешка мечта беше наистина. За да остана толкова години в авиацията и да уча тази трудна професия, ми въздейства и дряновецът генерал Ганчо Манчев. Веднъж той мина над нашето село с един малък двуплощник самолет и летейки, от баира на с. Глушка се загуби, като че ли потъна някъде. Помислих, че е кацнал там, на баира, и
от Радовци до там съм бягал 4-5 км, за да видя с очите си това чудо на техниката
Като отидох, бях разочарован, че самолета го нямаше. И след тази среща с летящата машина мечтата ми да стана летец непрекъснато ме преследваше.
Сигурно още пазите спомена за нещо вълнуващо и интересно като летец? Идвал ли е миг, когато сте искали да се откажете от тази професия?
- Никога не е имало такъв миг, въпреки че в самото начало беше доста трудно. Авиацията е за добри математици и хора с висок интелект. Когато кандидатствах, не знаех какво е това „щурман”. Всичко слагах под един знаменател и го наричах пилот. Там обаче, като видели оценката от дипломата по математика и резултатите от приемния изпит, ни отделиха. Тези, които бяха по-силни по математика, като мен, станаха щурмани, а другите – пилоти. И след това се уверих, че работата на щурмана е сложна и отговорна. Никога не ми е идвало на ум да се откажа от авиацията. Имаше много критични и рискови ситуации в моята практика, но слава Богу съм се справял.
На вас е било поверено пренасянето на Панагюрското златно съкровище от Бостън – САЩ, до България. Не е ли рисковано това пътуване, след като се лети и през океана и е дълго разстоянието?
- Панагюрското златно съкровище беше изложено в Бостън – САЩ, в Музея на изящните изкуства, който се намира в една голяма дъбова гора. Когато отидохме, то вече беше опаковано и нашата задача беше да го пренесем. Американците казаха, че ни приемат, ако отидем с два самолета. Целта е била, ако случайно с единия самолет стане нещо над океана, да се запази поне половината, защото, както знаете, това съкровище е безценно. Това ми беше първото прелитане над океана, макар че после го прелетях още 16 пъти.
За моя приятна изненада, когато бях в Бостън, видях символа на дряновския събор – червената ябълка на клечка!
Помислих си, дали американците не са взели патента на дряновци за този сладък специалитет, и се смях от сърце. Със съкровището пристигнахме в Белград благополучно, където също трябваше да бъде изложено в музей. След това го взехме от Букурещ и през Москва, Новосибирск, Хабаровск го транспортирахме до Токио – Япония. Като го прибрах лично от Страната на изгряващото слънце, го пренесох в Кьолн – Германия, и от там го приеха други мои колеги.
Пазите и един скъп спомен от срещата с Юрий Гагарин. Каква е историята на тази фотография?
- Първият космонавт в света дойде в София на 24 май 1961 г. Тогава бях началник в щаба на поделението на ПВВС. То се занимаваше с фотоапарати и разузнавателна апаратура и затова заедно с други висши военни ме взеха, за да организирам правенето на снимки при посрещането на звездния герой. Там се заговорихме с Гагарин, а фотограф е запечатал този паметен миг, който ще остане много вълнуващ спомен за мен.
Любомир БАХЧЕВАНОВ
Все още няма коментари