Преди десетина дни в Българския културен институт в Будапеща бе представена книга с избрани стихове на поета Марин Георгиев. Емблематичното заглавие „Ни Бог, ни Дявол“ предизвика голям интерес сред културната общественост на унгарската столица.
Стиховете са преведени от Бенедек Киш, Ендре Рожа, Йожеф Уташи и Дьорд Сонди, а българският поет бе представен от директорката на института Олга Попова. Авторът рецитира свои стихове на български, а в превод на унгарски бяха изпълнени от актьора Янош Пап. Накрая авторът почерпи присъстващите с любимия си брестнишки мавруд, който донесе специално за вечерта.
За читателите на в. „Над 55” пък сподели свои „следпремиерни” мисли и чувства.
- Повече от едно десетилетие не бях ходил в Будапеща. Пътувах през София, Калотина, Белград, Нови Сад, Сегед и ето ти я Будапеща. Дълъг е пътят с автобус! През 90-те магистралата до Белград беше изронена, кърпена, както са нашите сега, а пък тяхната сега е с нов, плътен асфалт, нови мантинели, строят се и допълнителни платна към Ниш. А забележете - Сърбия все още не е член на ЕС. Да не говорим за магистралите в Унгария, които са си такива още от миналия век. И още нещо – нито в Сърбия, нито в Унгария се хвалят, че строят магистрали! Просто си пътуват по тях и го намират за нормално, както намират за правилно и културно да спазват правилата за движение по пътищата. Друга голяма разлика!... И сега идва ред да кажа, че
пътуването ми съвпадна с хаоса от бежанската вълна
Опитни международни шофьори ни преведоха през такива потайни унгарски пътища, направо през тунели от крайпътни дървета, в които не само няма насрещно движение, но и птиче не видях да прехвръква. Едва по-късно научихме защо - бежанците били блокирали магистралата. На връщане пътят вече бе свободен, но пък бяха блокирали граничните пунктове Рьошке и Суботица и минахме нейде по на запад по унгаро-сръбската граница. Но независимо откъде минавахме на отиване и на връщане, ми направиха впечатление чакащите тирове - наредени един до друг, образуваха 6-7-километрова опашка. Инак в Унгария е спокойно, Будапеща е пълна с млади хора, които се веселяха по затворения булевард "Андраши" в деня на чистите улици. Скара, бира, сладкиши и какви ли не лакомства те примамват отвсякъде.
За да има толкова млади хора в Унгария, значи имат препитание!
Денем улиците на столицата са почти празни - хората работят. Вечер не гъмжи от веселяци-далавераджии като у нас. Автомобилното движение е нормално, няма задръствания, клаксони, псувни и пресичания на зелено. Още си на тротоара пред зебрата - и ти спират. А що се отнася до другото – до културата на живот, за която тук отдавна не говорим, какво да кажа? – В Унгария не се занимават с просветителска реторика за каквото и да е – просто спазват законите!... Надявам се, че след всичко, което ви казах, няма да ме питате защо съм си кръстил книгата „Ни Бог, ни Дявол”?! Защо живеем като „разпнати” ние, българите?! – Все се питам и търся отговорите в стихове, но дали съм ги постигнал, не знам!...
Все още няма коментари