Кристо бяга от България, скрит в товарен влак  

Световноизвестният художник и скулптор Кристо, който се отрече от българския си произход и отказва да говори майчиния си език, напуска родината, когато е на 21 години. Историята за бягството си творецът пази в тайна десетилетия, защото смята, че ще го изложи пред обществото. Навръх 22-рия си рожден ден Христо Явашев разбира, че има роднини в Прага, и решава, че ще бъдат неговият трамплин към цивилизования свят. В чешката столица се задържа твърде малко, защото обстановката опровергава очакванията му.

Тогава се запознава с група лекари, с които успяват заедно да подкупят тамошен митничар. Той си затваря очите, а те успяват да напуснат Прага, скрити във вагоните на товарен влак, който пътува за Виена. Стъпвайки на австрийска земя, Христо няма пукната пара и се принуждава да се препитава по всякакви други начини, но не и с изкуство. Първата му работа там е като мияч на чинии в оборотно бистро. Заплатата обаче се оказва крайно недостатъчна и Кристо започва да мие и прозорците на коли по булевардите на австрийската столица. Постепенно успява да събере нужната сума, за да си наеме кватира. Започва да дружи с други напуснали родината българи. Признавайки им за любовта си към четката, те се смиляват над него и го канят да им рисува семейни портрети срещу символични суми. След години скулпторът се опитва да се свърже с тях не за да им благодари за подкрепата, а за да ги принуди да изхвърлят картините, на които стои подписът му, защото не искал светът да разбира за неговото трудно начало.

Хората, които го познават от юноша, смятат, че за отричането му от България е виновна неговата вече покойна съпруга – художничката Жан-Клод. С нея Христо се запознава, когато сменя Виена с Париж. Първо се влюбва в сестра й, но по-късно с Жан-Клод се припознават като сродни души. Първото им семейно жилище е тясно таванско помещение, в което не издържат много време и заминават за Ню Йорк. През 1995 г. съпругата на Кристо успява да го убеди да спре да говори български и да започне да се представя с артистичния си псевдоним навсякъде. Когато Жан-Клод умира, той организира огромна панихида в музея „Метрополитън“ в Америка. От съжителството си с нея Кристо има син – Кирил, който също е увлечен по изкуството, но не се вълнува от инсталациите на баща си.