Зърнарите с майбаси да спрат да рекетират за пари    

Преживяхме поредната земеделско-рекетьорска криза. За втори път в рамките на едва 7-8 месеца тракторите и друга земеделска техника вместо по полята налазиха по шосетата и запъплиха към градовете. И ако все пак в предишните протести имаше някакво съчувствие и съпричастие, този път с поведението си зърнарите предизвикаха само гнева и недоволството на хората. Ако посмеят и още един път, трети, да рекетират правителството и народа си, ще си спечелят и всеобщото отвращение. Защото на всички стана ясно, че протестът е за пари, въпреки че всички го отричаха. И срещу вноса на евтино украинско зърно, което също е прикрит начин на искане на пари. Защото, ако на обикновения човек хлябът му е с две стотинки по-евтин, той ще предпочете по-евтиното, нищо че не е българско.

И въобще този призив „Изберете българското“ се е деформирал в прикритото „Изберете скъпото“. За да могат зърнарите да дефилират по пътищата на страната със супермодерните си трактори, всички до един от най-скъпите марки, сякаш всички са се наговорили да яхнат мерцедеса на тракторите. Както и в живота и всекидневието си карат най скъпите коли „Майбах“, живеят в палати и разточителство на бързо замогнали се и самозабравили се новобогаташи. И това, че техният протест се случва успоредно с този на европейските фермери, не бива да ни заблуждава. Тук всичко се прави, за да се изнудва едно слабо и едва оцеляващо правителство. Само че парите, дето уж не заради тях протестират зърнарите, са от нашите общи пари. От парите за здраве, за образование, за социални дейности. Не сме съгласни да отиват в една каста от няколко хиляди семейства, които са в състояние да изпратят работниците си слуги да затапят едно или друго кръстовище. И да тормозят живота на обикновения човек.

Замисляли ли сте се върху този абсурд при всеки един подобен протест? Едни обикновени хора, превърнати в маши, затормозяват живота на другите обикновени хора, блокирайки пътища, села и градове. Ами като искат, да блокират триъгълника на властта, парламента, министерствата. Вместо това вгорчават живота на себеподобните си. Ами ако след зърнарите излязат овощарите, градинарите, животновъдите и кой знае кой още? Уважително е правото на протест, но не такъв, от който страдат събратята ти по съдба.
 
Васил Неделчев, София