Виетнамският комунистически лидер Хо Ши Мин сменял самоличности като Борн

Супер любопитни, интересни и многообразни факти за известни държавни глави ще прочетете в новата книга на издателство „Милениум“ – „Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на тираните“.

Призмата на повествованието е смъртта и превръщането на всемогъщите мъже в балсамирани мумии, положени в мавзолеи за милиони рубли или долари. Научаваме и всички тайни и взаимовръзки довели дадени тленни останки до това специфично положение.

Очаква се книгата да излезе от печат на 1 април. Това ще бъде четвъртия том от историческата поредицата на Иван Първанов с фокус върху комунистическите вождове. Първите три книги - „Кремъл: власт и смърт“, „Децата на диктаторите“ и „Любовниците на властта“ бързо станаха хит на книжния пазар. Авторът описва изключително картинно житието-битието на своите герои.
Публикуваме откъс от главата в „Мавзолеи, гробници и мумии”, посветена на виетнамския комунистически лидер Хо Ши Мин. Перипетиите от младостта на „чичо Хо” напомнят за героя на Мат Деймън в холивудския хит „Самоличността на Борн”.

„През 1911 г. младият Нгуен Син Кун /б. р. рожденото име на Хо Ши Мин/ заминава за Сайгон, а оттам започва дългото му, 30-годишно пътешествие из целия свят. Той обикаля Америка, Европа, живее в САЩ, Великобритания и Франция. По време на престоя си в Париж променя името си на Нгуен Ай Куок (Нгуен патриота). Заради революционната дейност и пътя, който избира, през годините, на бъдещия национален герой на Виетнам доста често ще се налага да променя самоличността си и да живее под фалшиви имена. /…/

На 2 септември 1945 г. пред половин милион виетнамци, събрали се на митинг в столицата Ханой, Хо Ши Мин прочита Декларацията за независимостта и обявява създаването на Демократична република Виетнам. През следващите 23 години той е неизменно начело на младата държава. От 1946 до 1955 г. е едновременно президент и министър председател на Виетнам. А от 1955 до 1969 г. остава само като президент. Държавният глава води напълно обикновен живот. Вместо да се крие зад дебели стени той непрекъснато е сред хората. При това винаги ходи сам, без охрана и автомобили. От многото ходене пеш сандалите на краката му винаги са протъркани, а дрехите му са избелели и износени, но това не го смущава. Виетнамците наричат своя президент „чичо Хо”. В това фамилиарно обръщение те влагат цялата си любов, признателност, почит и преклонение към човека, донесъл свободата на родината и семействата им. /…/

По това време „чичо Хо” вече се е превърнал в „дядо Хо”. Макар и надхвърлил 75 години той продължава да съхранява своя бодър дух. Въпреки болките, старецът продължава обиколките из страната със скъсаните сандали и овехтялата и вече доста протъркана традиционна туника в цвят каки.

Балсамирането на “чичо Хо” обаче, се оказва истинско предизвикателство за руснаците. До този момент те вече са извършили четири балсамации на починали европейски държавници, но никога досега не им се е налагало да работят в открити военнополеви условия, под свирещите куршуми и падащите бомби. Работата върви бавно и много трудно, тъй като често се налага посред бял ден или през нощта тялото да бъде местено заради американските бомбардировки. А заедно с него трябва да се премества и цялото медицинско оборудване. Спецовете са принудени да извършват балсамирането на невероятни места: в тъмни и влажни пещери, в тайни скривалища насред горите, край блата и реки, които със сигурност не са най-подходящите условия за такава работа. Въпреки това обаче те се справят успешно. /…/

Положен в мавзолея, лидерът е облечен в традиционната за него приживе туника и е обут с гумени сандали. От цялата му фигура лъха простота и топлота, съвсем различна от умишлено търсеното студено величие на останалите комунистически мумии.“