Проф. Николай Овчаров: Гласът на Бог звучи от пещерата Утробата  

Анелия Узунова
 
От днес по всички вестникарски павилиони може да намерите новия „Атлас. Чудотворни икони, свещени места и лековити води в България“ с печата на издателство „Милениум”. Това е книга, която разказва за над 100 дестинации у нас – за манастири, изпълнени с икони и мощи на светци, които имат силата да изцеляват тялото и душата, за лековити извори, за свещени пещери и местности. Славата на някои от тях се носи отдавна, а други, проучени от археолозите в последните години, едва сега стават известни. С помощта на този „Атлас“ занапред няма да пропуснете да се докоснете до емблематичните мистични места и артефакти в родината ни. За тях разговаряме с археолога проф. Николай Овчаров, чиито обекти – Перперикон, Татул, пещерата Утробата, са едни от най-интересните и атрактивни точки, описани в новата книга.
 
 
Проф. Овчаров, много от обектите, които вие изследвате, са едни от местата, които се тачат като свещени и енергийни. Възприемате ли ги по този начин и вие?

Няма да бъда толкова приповдигнат, защото съм учен, но те са си свещени или поне хората са ги смятали за такива от хилядолетия, особено в Източните Родопи. От дълбока древност, преди около 7 хил. години, причудливите скални образувания, на които после са изградени тракийските светилища, са били обожествени. Нашите разкопки доказват това. Скали като тези на Перперикон, на Татул, пещерата Утроба и много други комплекси са били почитани още в края на петото хилядолетие. Не отхвърлям и възможността там да има и специални геомагнитни излъчвания, за Татул е доказано по научен път, че има особена земна енергия. Местата са въздействащи и с разположението си, свързано с посрещането на слънцето – първия бог, който са почитали древните.

Как е възможно толкова дълго тези места да бъдат възприемани по един и същ начин от различни цивилизации?

Съществува приемственост от най-древните примитивни религии, през религиите на античността – като тази на траките, през римския период, чак до днешните турци, които основно населяват тази територия. Светилищата са създадени още в къснобронзовата епоха, а II-I хилядолетие е времето на разцвета на тези скални култове. Затова наричам тази култура „цивилизация на скалните хора“. По-късно християните също обожествяват същите места, свързвайки ги с новата религия. Тази година на Перперикон доказахме това с откриването на огромната 35-метрова катедрала. От V в. Перперикон е епископски център, от там започва покръстването на непокорните беси – траките, населяващи Родопите. Тогава епископ Никета Ремесиански – един от най-големите християнски мисионери, прави храмове в самите скали. Така християните продължават традициите от древността и ние го доказваме. От XVII в. пък там се заселва турско население и то също почита тези места. Наричат го на своя език Джин тепеси (Върхът на духовете).

Има ли нещо по-специфично, свързано с исляма и култовите места у нас?

Нещо, което не мога да си обясня, но е много интересно, е, че тракийските светилища обикновено се „наследяват“ от турци с шиитски произход – така наречените казълбаши. Това е клон на исляма, който дори повече от християните е бил гонен от правоверните сунити. Шиитите почитат природата, сред нея правят своите тюрбета (молитвени домове). Така е на Татул, на Перперикон и не само в Родопите. Пример за това е прочутото Демир баба теке в Североизточна България, то е на мястото на тракийската гробница в Свещари. Ето как религиите се наследяват една друга и своите свещени места.

На какво се дължи това, каква е притегателната сила на тези места?

Всеки има свой отговор. Говорил съм с много хора, които идват на тези места, един споделя, че усеща енергия, друг - че през нощта е видял сияния в небето. Вярващи от всякакви религии се молят на Перперикон, включително будисти. Казват, че усещат божествена сила, енергийни полета. Аз смятам, че хората, които са живели по тези места хилядолетия, почитали са едни или други божества, са оставили нещо от себе си – своето излъчване. Може би техните души правят тези места по-особени.

Обектите, върху които работите, се радват на голям интерес, как се променя той през годините?

Нещата, които разкриваме в Перперикон, са уникални, страшно внушителни. Минаха 13 години от началото на разкопките, в началото там нямаше и кози пътеки, всичко беше обрасло в тръни. Първите туристи започнаха да идват през 2004 г. Досега се направи много – пътища, паркинги и достъпът е много по-лесен, но хората, които идват, са толкова много, че добрите условия не са единственото обяснение. Около 200 хил. души посещават годишно Перперикон, на ден се качват до 1500-2000 души. Излива се поток от хора, сред които и много чужденци.

Какво ги тегли натам?

Именно свещеният дух на мястото е това, което привлича хората. Не съм съгласен с Божидар Димитров, че трябва да издигнем всички крепости. Ако ги издигнем от нула, това ще са едни нови крепости. А такива места като Перперикон, Татул, пещерата Утроба и много други в Родопите, които дори не са проучени, са ценни. Например на скалното светилище Харман кая, край Момчилград, макар да е труднодостъпно, вече му се носи славата. Хората се губят, щурат се, но го търсят, защото има легенди, че е древно мистично място. И това не е псеводмистиката, която разни шарлатани разпространяват, а нещо, което идва от хилядолетия и в него има дълбоко кодирана човешка сила.

Изключително интересна е и пещерата Утробата. Какво е магичното в нея?

Това е Храмът на Великата богиня майка – естествена пещера, дооформена от човека така, че да прилича на женска утроба в голям мащаб. Абсолютно точно е изчислено кога Слънцето преминава на определена височина, за да може светлинният лъч-фалос, който прониква в пещерата, да е достатъчно дълъг и да „оплоди“ земните ядра, достигайки специален олтар в дъното. Това се случва само по време на зимното слънцестоене. Това е невероятният светлинен ефект на мястото, има и звуков, заради който турците наричат пещерата Тангардък кая – Гърмящата скала. На 16-ия метър от входа е издълбано малко куполче - ако мъж с басов глас или инструмент с нисък тембър издаде звук точно под него, цялата долина гръмва – все едно сам бог говори. Това е уникален и необясним ефект. Намерихме още четири подобни пещери в Източните Родопи, едната е до село Бенковски.

Намирали ли сте някакви реликви, за които се вярва, че имат лечебна сила?

Моята работа е да откривам нещата и да ги предавам на Църквата, ако находката има връзка с религията. На Перперикон сме намирали доста християнски реликварии, имаше един напълно затворен, от Х-ХI век. В него намерихме парченца от дърво, които бяха толкова малки, че не могат да бъдат изследвани и не може да се твърди, че са от Светия кръст, но тук е въпрос на вяра. Дадох ги на отец Боян Саръев. Той твърди, че сред хората, които се молят пред тях, има такива, които са се излекували. Вадил съм и костички, давам ги на Църквата, няма смисъл да стоят по музеите.

Защо свещеният извор – аязмото, играе толкова съществена роля в пантеона на чудотворните природни дадености у нас?

Традицията за почитането на водата идва от дълбока древност и закономерно е намерило място и в християнството. Основните елементи, почитани във всички религии, са скалите, водата, огънят и виното – те дават свещеността на всяко едно култово място. При християнството – имаме водосвета, скалните манастири и гробници, великденския огън и виното, с което се причестяваме.

Вие пътувате много. Кой е най-впечатляващият обект, смятан за свръхестествен, който сте посещавали скоро?

В Мианмар бях на Златния камък. Това е една огромна скала, тежка хиляди тонове, която, неизвестно как, стои на ръба на огромна пропаст. Вятърът я поклаща, но тя не пада. Вярващите смятат, че Буда я държи. Това е поклоннически център, в който идват будисти от Монголия, Япония, Корея. Навсякъде свързват религията с такива обожествени места. За такива става дума и в осмата ми пътеписна книга, която предстои да излезе - „Слънцето залязва над Ангкор Ват“. Тя е посветена на най-големия храмов комплекс в Камбоджанската империя, която е била съпоставима по големина с Римската, а като мощ и култура я надвишава.