„Всеки се страхува от смъртта, но си струва да дадеш живота си за нещо голямо. А няма в момента нищо, за което да го дадеш. Такова време е дошло. Ние българите сме независими. Само независим народ като нашия може да издържи 5-вековно робство", каза пред Антон Хекимян поетът и драматург Недялко Йорданов и подари на водещия новите си книги „Мрън-мрън“ и „Моят Радой“, която е посветена на Ралин. Двете топ заглавия са на издателство "Милениум" и могат да сенамерят в добрите книжарници или да се поръчат онлайн на www.milleniumbg.eu.
„Българинът се пали, бързо угасва и си живее нормално. На моменти дрънкаме, на моменти мрънкаме. Вдигаме се срещу нещо и на петия ден забравяме за какво. Това не е лоша черта. Не сме толкова злобен и отмъстителен народ. Умеем да прощаваме“, обяснява Йорданов.
На въпроса дали има кауза, заради която би излязъл на улицата, той отговори, че протестира чрез това, което пише. Не ми е в характера да правя партии и да свалям правителства, добави поетът.
Аз съм в такава възраст, в която би трябвало да се оплаквам непрекъснато, сподели поетът.
„Свидетелство за това, че мислим и когато сме на 30, че животът си отива, са стихотворенията ми „Младостта си отива“, „Остаряваме бавно“. Уж рационално виждаш края, а не вярваш, че има такъв. Отдавна си мисля за тези неща. Животът е като една стая. Влизаш от едната врата и излизаш в другата. Аз съм хванал дръжката на другата врата и като я отворя, нищо чудно да се озова в друга стая“, заяви Недялко Йорданов.
„Любопитно ми е какво би станало, когато дойде т.нар. край, защото край няма, но никой не може да ми каже. Затова ми е интересно и искам да видя какво е“, добавя той.
За приятеля си Радой Ралин той каза, че е бил изключителен поет.
„Той бе и много тъжен човек. Познавам го от студент. Той ме взе тогава под своя закрила. Ралин ми е като баща. Понеже имам щастието да живея толкова години в Бургас, притежавам много писма от него. В книгата ми са поместени всички писма, които ми е писал. Те са уникати, защото се вижда колко честен, сантиментален и тъжен човек е Радой“, заяви Недялко Йорданов.
„Бях 28-годишен. Радой много искаше да ме запознае с големия поет Александър Геров. За мен той е светец. Влязохме в руския ресторант и Геров поиска да му прочета свое стихотворение. Аз му рецитирах „Любов“, което е от 9 куплета. То бе посветено на моята любов Ивана. Александър Геров мълча, мълча, а аз чаках с трепет какво ще каже. Накрая ми предложи от тези 9 куплета да му продам пет“, разказва бургаският поет.
“Предложи ми по 10 лева на куплет. От тях щял да направи друго, което да кръсти „Жена“. На мен ми се стори, че се шегува. Радой предложи да сключим договор и на една салфетка „изповяда“ „сделката“. Аз предложих да замени думата продава с подари. Стори ми се несериозно това, но след три месеца излезе книгата на Александър Геров „Най-хубавото“ и в нея бе поместено това стихотворение“, добавя Йорданов.
„В бележка към стихотворението той пише, че е негова версия на произведението на Недялко Йорданов. Знаете ли каква завист предизвика това сред моите колеги? Това бе моето признание“, споделя поетът.
Той уточни, че Геров не е променил нищо от стихотворението му.
„Сега разбрах от Ким, че нещата на Радой вече са предадени на Държавен архив. Искам да потърся там тази салфетка. Той съхраняваше и пазеше всичко“, уточни Недялко Йорданов.
„На Радой му предложиха постове по време на демокрацията, но ги отхвърли. Подариха му кола, но я върна. До последния момент се хранеше в пенсионерския стол. Водеше ме отвреме-навреме там, за да ядем евтино“, каза още авторът на „Моят Радой“.
