Днес се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. По този повод в цялата страна ще има тържествени церемонии и чествания.
Васил Левски е един от идеолозите на българската национална революция е роден в подбалканското градче Карлово. Делото на живота му е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендите и историческите данни разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-будните българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.
Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Проповядва идея за национално освобождение, но и за разбирателство с всички народи, за борбата срещу неправдите. Дълги години и по различни хитроумни начини той успява да се изплъзва на преследващите го турци. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее". Левски е заловен в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София, като по пътя му дотам никой не прави опит да го спаси. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от неговото поведение. Обесен на 19 февруари 1873 г.
"За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим". — из писмо на Левски до Ив.П.Кършковски, 20.VI.1871 г.
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско". — писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
"Всичко се състои в нашите задружни сили". — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
"Дела трябват, а не думи". — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
"Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си". — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
"Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови". — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля". — из писмо до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
"За честните хора такава смърт". — до сливенци, 4.IV.1872 г.
