„Тайни, учения и лечения на богомилите“ ще ви даде по-мащабна представа за богомилството, както и самочувствие, че познавате този важен аспект на родната си история. От книгата ще научите основните догми на последователите на поп Богомил и представата им за създаването на Земята и Вселената. Еретичното учение ни кара да се замислим дали не предлага по-добра алтернатива на света тогава и сега.
Богомилите вярват в Бог, но отхвърлят култа към Богородица. Не приемат кръста и иконите. Отхвърлят властта на царете, държавата и Църквата и проповядват живот в общество от хора, които заедно произвеждат благата си и ги разменят, без да използват парите и златото. Отхвърлят брака като обред, но смятат семейството за важна единица на обществото. Отричат месоядството. Смятат жената за по-висша от мъжа, защото дарява живот. Заклеймяват пиянството, защото събужда бесовете. Всички тези толкова любопитни принципи са описани от Антон Глогов в книгата му „Богомилското учение“ – първото заглавие в сборника. Тази творба излиза за пръв път през 1915 г. и многократно е преиздавана у нас до началото на Втората световна война. От тогава само веднъж е била отпечатвана в нисък тираж и затова е почти неоткриваема днес. От томчето на Глогов по-късно са извеждали тези за свои произведения писатели като Емилиян Станев, Антон Дончев, Стефан Цанев.
В сборника „Тайни, учения и лечения на богомилите“ са включени още:
Катарски требник – единствената оригинална катарско-богомилска книга, запазена до днес; Детство Иисусово – апокриф, известен още като „Томино евангелие“ (не става дума за „Евангелие от Тома“) , възникнал през II в. най-вероятно в Сирия; Ходене на Богородица по мъките - един от най-популярните новозаветни старобългарски апокрифи от средата на Х в., създаден въз основа на по-стар гръцки текст; Тайна книга на богомилите – най-важният извор за богомилството.
Предлагаме ви мненията за богомилството на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и на известния археолог проф. Николай Овчаров.
Божидар Димитров: Забранявали са секса
- Проф. Димитров, какво не знаем за богомилството?
- Моето мнение може да ви изненада. Противно на схващанията, които битуват от времето на комунизма, че богомилството е АБВ на Ренесанса и че е реформаторско учение, от малкото, което знаем за него, разбираме, че то не е такова. Богомилството показва, че българинът, който по принцип може да бъде велик и градивен, може да бъде и отричащ и разрушителен. Това е реакционно учение, което не иска да реформира Църквата и съществуващия свят, а иска да ги унищожи. Богомилите работят за това включително и по най-ефикасния метод. Искат от адептите си да не се сношават с жените си и да не създават деца.
- Доколко разпространено е било то по българските земи?
- Силно се съмнявам, че е имало последователи сред народа, след като селското население тогава е 99% от него. Как ще убедиш един български селянин, че не трябва да прави секс с жена си?! Затова си мисля, че богомилството е било разпространено само сред свещеничеството и монашеството. Тази прослойка изчезва скоро след като държавата пада под турското робство, а с нея – и богомилството.
- Вярно ли е според вас, че богомилството е допринесло за прогреса на Западна Европа?
- Вярно е, че е преминало през Босна в Северна Италия и Южна Франция. Но когато катарите и албигойците казват, че използват книгите на богомилите, най-вероятно става дума за видоизменени книги, от които са отпаднали най-реакционните черти на българското учение, защото не виждам как е възможно там то да обхване широки маси от селяните и аристокрацията. Те не биха работили против себе си. Ако бяха преки наследници на богомилите, не биха просъществували, щяха да изчезнат като нашите богомили. А в Италия и Франция и досега има тайни общества на катарите.
- Доколко популярна е вашата позиция?
- Аз не съм единственият историк, който твърди това. През 30-те години на ХХ век проф. Петър Мутафчиев беше на това мнение, както и други учени. По-популярно е другото мнение – за прогресивността на богомилството, защото по време на комунизма трябваше и ние „да сме дали нещо на света“ и измислиха и тази, както и много други тези, като това, че въстанието на Ивайло е първото антифеодално въстание в света. Като е било такова, какъв строй е установил след него – социализъм, капитализъм, демокрация?
Проф. Николай Овчаров: Реки от кръв заради вярата им
- Проф. Овчаров, какво място трябва да заеме богомилството в представите ни за нашата история?
- Богомилството е многопосочно явление, важна част от нашата история, която трябва да познаваме. Преди Десети ноември то беше разглеждано като „борба на народните маси срещу феодалите“, но истината за него е много по-дълбока. Тезата, че богомилството е прогресивно, отдавна е изоставена от историците. От една страна, то е протест срещу официалното християнство, но може да се разглежда и като реакционно, защото отрича материалния свят.
- Кои други познати твърдения за учението са отхвърлени от съвременната наука?
- Това, че е оригинално българско явление. Всъщност богомилството е продължение на много по-старо еретично учение - манихейството, което продължава съществуването си и през XII-XIII в., когато двете се преплитат.
- Каква е оценката от днешна гледна точка на отражението на богомилството в Западна Европа?
- И богомилите у нас, и катарите в Южна Франция са били подлагани на гонения. Четвъртият кръстоносен поход, освен всички други цели, които са поставени пред него, е насочен срещу българите, които са били възприемани като носители на идеите на богомилите, пренесени на Запад и подети от катарите. Папа Инокентий III предизвиква похода и с цел да разгроми еретиците, а след това започва унищожителния поход срещу катарите във Франция - 30-годишна война, в която има много кръвопролития. Тогава французи се бият срещу французи и когато рицарите питат своя военачалник Симон дьо Монфор: „Как да разпознаем кои са еретици?”, той им отговаря с фраза, станала легендарна: „Убивайте всички, Бог ще ги познае”. Тези думи свидетелстват за отношението към човешкия живот през Средновековието.
- Какво се случва с богомилите у нас тогава?
- По същото време тук е създаден Синодикът на цар Борил във връзка със събора срещу богомилите, свикан през 1211 г. При разкопки сме откривали останки на еретици, може би богомили – например на Перперикон – семейство, хвърлено в яма – пребити, затрупани с камъни, непогребани по никакъв религиозен канон. Това е свидетелство, че не е имало толерантност от страна на православието към богомилството, напротив - имало е гонения.
- Какво отражение е дало богомилството на нас днес?
- На ересите може би почива слабата религиозност на българина.
