Васил Божков и властта: Репресия или комедия?  

Не съм променил, уважаеми читатели, мнението си за Васил Божков. Продължавам да го считам за рядко интелигентен човек, направил ми лично впечатление с брутална памет и изключително детайлно познаване на всички аспекти, касаещи бизнесите му и възможностите за тяхното разрастване в нови сфери.

Това обаче, първо, не важи за всяка сфера на бизнеса и комуникациите и второ, не важи във всяка една ситуация. Особено в сегашната, която доскоро и най-големите врагове на сегашния главен прокурор и на сегашното управление са смятали за възможна. Нека си спомним настроенията след първите интервюта и сигнали на братята Цветомир и Боян Найденови – „никой няма да посмее да му повдигне обвинения“, „никой няма да посмее да му провери фирмите“, „никой няма да посмее да му отнеме лицензите на лотариите“.

Източник на въпросните тези бяха, каква ирония, същите тези люде, които сега открито симпатизират на опитите на Божков да уязви прокуратурата, изпълнителната и законодателната власт. Врагът на моя враг е мой приятел. Знаете тази поговорка, безпринципно осъществена за пореден път от претендиращите да са най-чистичките и съвестни пазители на законите и правилата.
Казвайки „закони и правила“, уважаеми читатели, те са и си остават пределно ясни от края на мандата на Орешарски, та до ден днешен. Лотариите плащат 15% върху залога, а не 20% върху печалбата (което е около три пъти по-малко). Това е гласувал парламентът веднага след сформирането си след изборите, проведени заради падането на коалицията БСП –ДПС и нейното правителство. Което правителство, нека припомним, дава старта на частните лотарии и ги оставя около година да работят в условията на правен вакуум по отношение на хазартните закони – нещо, признато и от комиксите на самия г-н Божков.

Въпросните комикси, уважаеми читатели, ни казват и още нещо изключително важно: „Ако от ден първи трябваше да плащаме такава хазартна такса, каквато плаща тотото, щяхме да фалираме“.
Сега.

Не знам защо Васил Божков реши да се самоуязви по този аматьорски начин. Наистина. Защото, уважаеми читатели, тези комикси ни казват нещо изключително важно: Бизнес моделът на частните лотарии от самото начало е построен върху това те да плащат по-ниска хазартна такса от държавния тотализатор, плащащ определената от закона такава. Бизнес, построен върху пестенето/криенето на данъци. Нека всеки нарече този бизнес така, както намери за добре. Оставям преценката на вас.
Може би е приет съвет от страна на изключително некадърните му пиари. Може би е момент на слабост. Може би е олицетворение на стремежа на всяка цена да уязви съдебната система и властта, които отнеха лицензите на частните му лотарии, арестуваха най-близките му хора и много от партньорите му и практически сложиха край, поне в близко бъдеще, на бизнеса на г-н Божков в България. Не знам.

Знам само, че тези комикси, а и интернет активностите на г-н Божков до момента с нищо не допринасят за изграждане на неговия образ на жертва на системата. На мистериозен могъщ милиардер. На легенда от най-тъмните години на прехода. На човек с контакти и компромати, стигащи до върховете на властта. Акцентът не е върху неприятното показно заграбване на имуществото му от страна на прокуратурата – изнасянето на ценности и шантавото товарене на коли с паяци, а върху някаква лична вендета. Вендета, която до момента стои лековата и тежко несериозна. Като комикс.

Спомняте ли си генезиса на цялата драма, уважаеми читатели? Ами той, генезисът, не е в някой кабинет на политик. Не е в кабинета на Гешев, нито в този на Горанов, нито в този на Борисов. Не е и в стаичката на Менда Стоянова в парламента. Генезисът на цялата драма се намира в кабинета на самия г-н Божков и без да казвам кой е виновен и кой не, това е неоспорим факт.
Там, в офиса на г-н Божков, започва драмата с неговите доскорошни съдружници. Там се водят споровете, там не успяват да се разделят парите, там прехвърчат намеци за заплахи и точно там в крайна сметка братя Найденови решават да огласят нередностите, които знаят, за да се защитят чрез „излизане на светло“.

А хората, които сега симпатизират на битката на г-н Божков с властта, са същите тези, които най-шумно и истерично щяха да ореват орталъка, ако властта, било то съдебна или законодателна, не беше предприела нищо. Врагът на моя враг е мой приятел, нали помните?
Врагът на моя враг е мой приятел.
Без значение дали говорим за Цветан Василев, за когото същите тези люде години наред системно твърдяха, че е фараон начело на проблемна куха структура, откупваща миговете до смъртта си с корупция. Признато впрочем от самия Цветан Василев в интервютата му. Цветан Василев – опозиционерът дисидент. Ще умра от смях.

Без значение дали говорим за червените барони, участвали в най-големите грабежи над българския народ и продължаващи и до ден днешен да се изявяват като политически и икономически съдници от трибуните и екраните. Румен Гечев – финансовата съвест на нацията. Ще умра от смях.
Без значение дали говорим за Румяна Ченалова, предизвикала тежък репутационен удар и международен дипломатически сигнал, донесъл ѝ прозвището „гнила ябълка“ заради (поредният ѝ) опит да бъде откраднат българският бизнес на реномирана френска компания. Румяна Ченалова – опозиционен политически активист и държаща речи водачка на граждански протести. Ама наистина ще умра от смях.

Врагът на моя враг е мой приятел, казал си протестърът. Хигиена нулева.
Това, което продължавам да не разбирам, е защо Васил Божков реши да тръгне по този път и да се присъедини към тази жалка компания. Кому бяха нужни романтичните клипчета и комиксите? Кому беше нужен циркът с мотаещия се из София куриер Сашо Диков? Защо образът на мистичния милиардер трябваше да бъде сведен дотук?
Никой не си избира родителите, казват старите хора. Това е така.
Хората обаче имат свободата да си избират приятелите, партньорите и съветниците. Особено медийните такива. А съдейки по трагикомедията от последните седмици, изборът, направен от Васил Божков, е крайно несполучлив.