Петър Волгин: Ще се самоубие ли БСП?

БСП получи тежък шамар от избирателите заради участието си в управляващата доскоро четворна коалиция. Съвсем логичен беше този шамар. Няма как да очакваш похвала от гласоподавателите, когато влизаш в коалиция с ДБ – партията на градската десница, известна с пещерния си антикомунизъм, или когато продължаваш да стоиш в коалицията заедно с ПП, която от началото на годината ни залива с истеричава русофобия. Вярно, ръководството на БСП направи всичко възможно, за да продаде по възможно най-добрия начин на публиката тези неадекватни решения. Ние, казваха от ръководството, сме социалният стълб в тази коалиция. Без нас няма да има нито повече пари за семействата с малки деца, нито по-високи пенсии. Ето заради това си струва да направим някой и друг идеологически компромис. Няма как да знаем дали шефовете на „Позитано“ 20 искрено са вярвали на тези обяснения, или просто са се надявали, че така ще залъжат електората отново да гласува за тях. Каквато и да е истината, електоратът не гласува за БСП. От дългогодишен основен играч в българската политика тази партия се превърна в треторазреден играч от масовката. И причината за това е именно безпринципната политика, която демонстрира в последно време.

Безкрайните заклинания на социалистическите ръководители, че са били социалният стълб в четворната коалиция, не свършиха никаква работа. Възрастните хора си прибраха увеличенията на пенсиите и гласуваха за... ПП. Защото решиха, че именно те са им увеличили парите. Избраха да повярват на Асен Василев, а не на Корнелия Нинова. Лидерката на БСП може да продължи да обвинява довчерашните си партньори, че са преписали социалистическата програма и така са примамили левите избиратели. Обаче в политиката не е важно кой точно какво е направил. Важното е на кого хората ще повярват, че е направил нещо за тях. А ако има нещо, в което ПП наистина са добри, то е в самовъзвеличаването. Никой не може да им отрече способността да лъжат убедително. Както наскоро се изрази един друг техен доскорошен коалиционен партньор, Слави Трифонов, „нямат никакво притеснение да те лъжат, докато те гледат в очите“. И съвсем не е случайно, че редица анализатори почват да говорят за ПП като за толкова търсената през годините на прехода нова лява партия. Разбира се, нищо автентично ляво няма нито при Кирил и Асен, нито при антуража им. Но както вече казахме, в политиката не е важно какъв си всъщност, важното е за какъв ще успееш да се представиш. В момента ПП успешно се правят на леви и така все по-силно издърпват електоралното килимче изпод краката на БСП.

Както се видя и на последните избори, от участието си в коалиция с ПП и ДБ БСП само загуби. Изглежда обаче, партийното ръководство не си е взело никакви поуки от този опит, защото все по-усилено се носи мълвата, че БСП е на път да влезе в нова коалиция. Този път с ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Ако това наистина стане, на следващите избори социалистите няма да се борят за влизане в парламента. Ще се борят да вземат един процент, който да им гарантира субсидия. Да, сигурно описаното по-горе обединение от партии няма официално да се нарича коалиция. Кабинетът, който те биха подкрепяли, няма да се зове коалиционен, а ще бъде брандиран като „експертен“, „на спасението“ или с някое друго подобно определение. Но колкото и да не им се вярва на политиците, избирателите не са толкова тъпи. И подобни словесни еквилибристики няма как да ги заблудят.

Включи ли се БСП в подкрепата на кабинет, този път определян като „евроатлантически“, моментално си подписва смъртната присъда без право на обжалване. Собствените ѝ избиратели ще я изпратят на политическото бунище. За огромната част от тях няма по-неприятни думи от тези, които носят „евроатлантически“ характер. А сигурно сте забелязали, че бабуващите на едно евентуално ново правителство, контактьорите Плевнелиев и Паси, употребяват само такива думи. За една година БСП така и не успя да обясни внятно защо беше в коалиция с яростните антикомунисти. Още по-трудно ще ѝ бъде да обясни защо работи заедно със също толкова бесните евроатлантици. Може би Корнелия Нинова още се носи на крилете на успеха, реализиран с избора на Вежди Рашидов за председател на парламента. Може би си казва, че, ето, гласувахме заедно с ГЕРБ, ДПС и „Български възход“ за Вежди. И не само не ни изгориха на кладата, но и ни поздравиха, че сме преодолели парламентарната криза. Същото би могло да стане и ако сформираме коалиция пак с тези партии. Няма да ни заклеймят, ще ни поздравят, че сме спасили страната от падане в пропастта.

Силно се надявам, че Корнелия Нинова всъщност не разсъждава по подобен елементарен начин. Да, ако влезе в една „евроатлантическа“ коалиция, БСП наистина ще получи похвали. От посолствата на САЩ, Великобритания и още няколко държави. Левите и критично настроени към евроатлантическото статукво избиратели обаче няма да похвалят ръководената от Нинова партия. Ще я погребат завинаги. Една част от тях ще гласуват за ПП или за някоя нова формация с подобни характеристики. Други доскорошни гласоподаватели на БСП твърдо ще се ориентират към „Възраждане“. За разлика от партията на Нинова тази на Костадинов не прави компромиси и не влиза в безпринципни коалиции. Много избиратели харесват това. Омръзнало им е политическите сили, които са подкрепяли, да забравят всичко, на което са държали, в името на министерските постове. Ето защо е съвсем естествен фактът, че на последните избори „Възраждане“ взе повече гласове от БСП. Колкото повече от „Позитано“ 20 въртят и сучат, колкото повече говорят за „компромиси в името на спасението на страната“, толкова повече рейтингът на „Възраждане“ ще расте.

БСП наистина е уникална партия в европейската история от последните трийсет години. За разлика от много други бивши комунистически партии в някогашния Източен блок, тя не само не изчезна, а играеше основна роля в българската политика – било като управляваща формация, било като основна опозиционна сила. Никога обаче през последните 33 години БСП не е била толкова близко до изчезването си, както днес. Достатъчно е да цопне в евроатлантическата коалиция, за да бъде закотвена на дъното завинаги.