Петър Волгин: Радев пак вбеси американския слугинаж  

Президентът притежава удивителната способност с едно изречение да предизвиква истеричави реакции от страна на българската евроатлантическа общност. Нали помните какво стана след фразата на Румен Радев „В момента Крим е руски, че какъв да е“? Грантовите политици и анализатори реагираха като поразени от кучешки бяс. А президентът просто съобщи един факт. Съвсем отделен въпрос е, че този факт никак не се харесва на жълтопаветния планктон. Това, че Крим е руски, е също толкова обективен факт, както и този, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Сигурен съм, че има хора, на които по някакви причини това със слънцето никак не им харесва. Но този факт няма да се промени само защото някакви хора изпадат в истерия само при споменаването му.

Миналата седмица Румен Радев отново изпили нервите на правоверния умнокрасивитет. На срещата на Европейския съвет в Брюксел той директно заяви, че България ще наложи вето на евентуални ядрени санкции срещу Русия. Той се обоснова с това, че подобни действия биха застрашили интересите на страната ни, и затова ние не можем да ги подкрепим. Като реакция на тези думи дойде едно отровноевроатлантическо съскане. Ама как си позволявал президентът да говори така! Ама подобни изказвания влизали в тотално противоречие с евроатлантическите ценности! Ама той конституцията нарушавал! Това са само малка част от глупостите, които бяха изговорени по адрес на държавния глава. В яростта си някои дори за импийчмънт заговориха. Явно за тях най-важната задача, с която трябва да се заеме бъдещото Народно събрание, няма да е съставянето (най-после!) на работещо правителство, а би трябвало да бъде свързана с предприемането на наказателни действия срещу президента. Това не е изненадващо, като се има предвид, че същите тези хора още преди свикването на вече отишлото си НС твърдяха, че най-важният въпрос пред него е дали да бъде поканена на откриването му руската посланичка Елеонора Митрофанова.

Покрай приказките за импийчмънт критиците на Радев отново заговориха как продължителното управление на негови служебни правителства било в „нарушение на конституцията“, как искал да „унищожи парламентарната република“ и да установи „авторитарен режим“. Човек наистина трябва силно да се напряга, за да измисли подобни глупотевини. Първо, президентът не прави нищо повече от това, което е написано в същата тази конституция, която неговите противници твърдят, че нарушавал. Според конституционните разпоредби служебен кабинет се назначава всеки път, когато парламентът се разпусне предсрочно и предстоят нови избори. И, второ, Радев не носи никаква вина заради факта, че партиите не са в състояние да съставят правителство и така парламентът прекратява съществуването си. Ако толкова ги е страх от служебните кабинети, парламентарно представените политически сили просто трябва да направят кабинет. И така веднага ще отхвърлят „авторитарните намерения“, в които така глупаво подозират Радев.

Изглежда, че изказването на Радев за евентуално българско вето върху санкции срещу Русия, отнасящи се до ядрената енергетика, е вбесило не само българския слугинаж. Само ден след тези думи на президента американските началници излязоха с новата порция санкционирани по техния си закон „Магнитски“. Още от пръв поглед беше видно, че зад благовидното намерение, описвано като „помагаме на българите да се борят с корупцията“, се крие едно съвсем прагматично американско желание България да скъса всякакви енергийни връзки с Русия и колкото се може по-скоро да почне да използва американско ядрено гориво вместо руско. Ако това желание наистина бъде реализирано, нашата страна ще понесе тежък удар. Без руското ядрено гориво ние ще загубим едно от малкото преимущества, които имаме в международен план, а именно това, че изнасяме ток и получаваме сериозни суми от този износ. Съвсем отделен, но не по-малко важен е въпросът дали АЕЦ „Козлодуй“ може да работи с друго гориво освен руското, а дори и да може, колко ще ни струва това. За жалост, нашите управляващи почти винаги доказват, че последното нещо, което ги интересува, са българските национални интереси. Под натиска на евроатлантическите ни партньори те на практика се отказаха от по-евтиния руски газ, доставян директно от „Газпром“. И същите тези евроатлантици предпочетоха да доставят газ на по-високи цени, за които обаче критиците им казват, че също е руски, само че е оскъпен заради наличието на посредници. Едва ли ще има изненадани, ако подобна шарлатания бъде извършена и с ядреното гориво.

Думите на Радев за вредите върху България, наложени от евентуални ядрени санкции срещу Русия, няма как да се харесат нито на американските началници, нито на техните български мъпети. У нас моменталически долетя самият координатор на американските санкции по закона „Магнитски“. Господин О`Браян заедно с посланичката г-жа Мустафа, която все си тръгва, все прощални партита организира, все се снима с питомците си политици и журналисти, но продължава да стои в България, се впуснаха в бесен галоп из най-висшите държавни институции. Със сигурност няколкодневното посещение на американския координатор не е свързано с „борбата с корупцията“, както гласят нищо неказващите прессъобщения. Истинската цел на визитата е „набиването на канчето“ на отговорните лица по повод „руското влияние“, което не съществува никъде освен в главите на партньорите ни от Вашингтон и техните васали у нас.

Вероятно сте забелязали, че с всеки следващ списък от лица по закона „Магнитски“ отношението към него от страна на мнозинството българи става все по-скептично. Да, повече от нас не сме завършили Харвард, но въпреки този „недостатък“ разбираме, че основната цел на въпросните санкции не е да ни помогнат да „преборим корупцията“. Истинската задача на подобни списъци е да прекъснат връзките ни с Русия и да посочат „правилните“ политици и партии, които според задокеанските началници трябва да печелят изборите. Само че нашите американски партньори, които, изглежда, съставят мнението си за България според доносите на нашенските евроатлантици, не разбират, че колкото повече ни пробутват „добрите“ политически сили, ние толкова повече се убеждаваме, че трябва да гласуваме за други.