Петър Волгин: Кабинетът на Радев да възобнови преговорите с „Газпром“      

Четвъртият служебен кабинет на президента Радев трябва да изпълни две основни задачи извън подготовката на предсрочните избори. Първата е да преведе страната през няколко тежки кризи – политическа, енергийна, социална. И втората, не по-малко важна задача, е да докаже, че  България може да се управлява по нормален и професионален начин. През последните седем месеца управлението, доминирано от фамозната „Продължаваме промяната“, беше всичко друго, само не и нормално и професионално. Тези хора сякаш се бяха договорили да докажат, че една държава може да бъде управлявана противно на всички закони на здравия разум. На ключови позиции бяха назначени приятели, кумци и кумици, любовници, както и любовници на любовниците. Може би това нямаше да е толкова лошо, ако въпросните лица все пак притежаваха някаква компетентност, ако макар и назначени „с връзки“, разбираха от материята, с която бяха натоварени. За съжаление случаят изобщо не беше такъв. Основната характеристика на всички доскорошни управленци – като се почне от премиера и се стигне до последния разносвач на папки в някое министерство – беше пълната липса на способности и категоричното нежелание да се научат на нещо. Тези хора бяха убедени в своята гениалност и дори и най-очевидните доказателства за обратното не успяваха да разколебаят абсолютната им вяра в себе си.

Директният резултат от тази болезнена мегаломания е, че България остава без газ за зимата, а дори и да го има, ще бъде на цена, която ще изяде доходите на огромната част от нас. Цената на природния газ ще бъде такава, че за да оцелеят, всички производители, разчитащи на него, ще трябва да увеличат цените на произвежданите стоки, което пък рязко ще изстреля инфлацията нагоре. И до това положение се стигна не поради някакъв природен катаклизъм. Това ни го донесоха фронтмените на „Продължаваме промяната“. Обясняваха ни как спасяват България от „руската енергийна зависимост“, а всъщност ни вкараха в спиралата на обедняването.   
Ето защо една от най-важните задачи на служебния кабинет е да възобнови преговорите с „Газпром“ за доставка на руски природен газ. Разбира се, тук веднага ще гракнат русофобите – както тези, които получават грантове от чужбина, така и „безплатните идиоти“. И ще започнат да атакуват новото правителство както с истерични излияния, така и с „разумни“ аргументи. Ама „Газпром“ не е надежден източник, ще казват, вижте как намали доставките за Европа. Да, намали ги, само че все пак за предпочитане е да получаваш по-малко природен газ, отколкото никакъв, нали? И нещо друго има – не можеш да се държиш с Русия като с парий, да обясняваш колко глупави и диви са руснаците и да очакваш те да се държат с теб възпитано. Каквото повикало, такова се обадило. Ако се абстрахираме от емоциите, ще видим, че единственият начин България да преодолее поне до известна степен енергийната криза, в която я вкараха Кирил и Асен, е да се опита да договори поне някакви количества руски газ. Големите работодателски организации вече предупредиха, че без този ресурс голяма част от бизнеса ще фалира. И никакви „летящи танкери“ няма да помогнат. Да не говорим, че подобно на всички приказки на доскорошния премиер и тази с танкерите се оказа доста далеч от реалността. Първо, изобщо не е ясно къде ще бъдат разтоварени и как газът ще стигне до България. И, второ, тази ситуация се оказа идентична с вица за седемте самураи. Един човек си вървял по пътя и срещнал трима самураи. Кои сте вие, запитал ги. Седемте самураи сме, отговорили те. Ама защо сте само трима тогава, учудил се човекът. Ами няма хора, вдигнали ръце те. Така и тук. До края на годината сме можели да разполагаме само с три танкера. А за останалите ще видим догодина.

Подобни сделки могат да сключват само хора, които, първо, нямат никаква представа от държавно управление и, второ, дошли са, за да изпълнят строго определени задачи от чуждестранните си кукловоди. Лидерите на ПП наистина свършиха това, заради което бяха инсталирани във властта. Тежко увредиха отношенията ни с Русия и вдигнаха ветото върху Северна Македония. Менторите им в Брюксел и Вашингтон със сигурност са доволни, а нормалните български граждани със сигурност не са.
Служебният кабинет трябва да направи всичко възможно, за да върне вярата на хората, че лицата във властта се грижат преди всичко за интересите на България, а не за тези на задокеанските покровители. Професионалните биографии на новите министри дават основания да мислим, че е възможно подобна задача да бъде изпълнена. Хората изглеждат добре подготвени за позициите, които заемат, и нямат нищо общо с напудрените и високомерни „харвардци“. Защото не е важно колко курсове и къде си завършил, а какво си свършил до този момент. За да повярваме в добрите намерения на новите хора в управлението, те задължително трябва да разкажат какво са заварили в поверените им министерства. И, не, тук изобщо не става дума за реваншизъм. Става дума за придържане към истината. Трябва да знаем какво са сътворили доскорошните управляващи, описвани като „цвета на нацията“ и „въплъщението на професионализма“. Резултатите от тяхната дейност едва ли ще съвпаднат с подобни ласкави определения.  

А създателят на новото служебно правителство, президентът Румен Радев, трябва да бъде много внимателен и по още един въпрос. В никакъв случай не бива да показва, че има „любимци“ в този кабинет и да прелива от собствения си авторитет към някакви поредни „политически надежди“. Преди една година той силно се довери на Кирил и Асен и направи доста, за да ги превърне в новите „звезди“ на българската политика. Всички видяхме как му се отплатиха те за доброто отношение, но това е вече друг разговор. По-важното е сега президентът Радев да не се доверява нито на хора с красиво написани биографии, нито на значими „фактори“ от български и чуждестранен произход, които да му пробутват определени лица. Изобщо време е за реабилитация на нормалността.