Петър Волгин: Борисов изчегърта ПП-ДБ с прегръдка, Костадинов си хвърля капата от радост    

Най-после тайното стана явно! Коалицията ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ е факт. „Младите“ престанаха да се крият по кьошетата и официално обявиха, че ще се вземат. Тази коалиция стана възможна, защото това беше най-желаният вариант от Бойко Борисов. Не че той особено харесва ПП-ДБ. По-скоро е обратното. Не ги понася. Само че е достатъчно обигран, за да не показва истинските си чувства. Борисов избра коалицията с основния си политически противник, защото това е най-прекият път към окончателната му реабилитация в общественото съзнание. Да, приказките за кюлчетата, пачките и къщата в Барселона няма да престанат. Само че, ако преди две години само споменаването на тези неща беше равносилно на тежко обвинение, днес на тях се гледа като на отдавна омръзнало дребнотемие. Защо? Ами защото силите, които най-силно настояваха, че „моделът Борисов“ трябва да бъде премахнат, вече са в коалиция с партията на човека, олицетворяващ този модел. Това е победата на Борисов на вътрешния терен. Но не по-малко важна, а дори може би и по-важна е реабилитацията му в очите на чуждите началници. В Брюксел и Вашингтон в началото стояха твърдо зад него. Не защото толкова го харесваха, а защото им вършеше работа. Брюкселците и американците винаги подкрепят силните на деня в съответните държави. Стига те да не се заиграват с геополитическите им съперници. Ако тръгнат в грешната посока, моментално им спретват някой майдан, оранжева революция или нещо от този сорт, за да ги махнат от властта. ГЕРБ беше опазен от тази нерадостна съдба, първо, защото безапелационно печелеше всички избори и, второ, защото демонстрираше безпрекословен евроатлантизъм. И съответно чуждите фактори бяха напълно доволни от статуквото в България.

Обаче нещата почнаха да се променят. Най-напред вътре в страната. Колкото по-силна е една власт, толкова е по-склонна да върши извращения. Опиянени от силата си, ГЕРБ се самозабравиха. И започнаха да настройват все повече хора срещу себе си. Разбира се, това изобщо не правеше впечатление на чуждестранните началници. Те са склонни да търпят и най-големите безобразия, стига местните управляващи да слушат и изпълняват. Принципът, от който се ръководят Брюксел и Вашингтон, е добре известен: може да е кучи син, но е наш кучи син. В един момент обаче в тези властови центрове започнаха да подозират, че Борисов не е чак такъв евроатлантик, за какъвто им се представя. Дори само светкавичното изграждане на „Балкански поток“ ги накара да си задават доста въпроси. След което започнаха да се замислят за алтернатива на Борисов. Класическият умнокрасивитет, групиран около ДСБ и „Да, България“, им беше абсолютно верен, но пък не беше достатъчен. Заради мижавия електорален интерес към него. Трябваше да се създаде нещо ново. От тази нужда се роди ПП. Тази партия трябваше да замени ГЕРБ както в сърцата на българите, така и като евроатлантическа формация номер едно. В бързината по създаването на този проект обаче американците направиха доста лош кастинг. Сложиха начело на новата партия лица, които освен некадърни по принцип се оказаха и неспособни да изпълняват качествено поставените задачи. Да, с триста зора успяха да спечелят едни избори, но дотам. Като управленци се провалиха, а и следващите им изборни резултати ставаха все по-лоши. Евроатлантическите началници ги обединиха с ДБ и пак не успяха да изчегъртат ГЕРБ. И въпреки това чуждите куратори ги харесват. Някаква алтернатива са все пак.
Ето защо за Борисов беше жизненоважно да управлява именно с тази формация. След като е в съюз с хората на Брюксел и Вашингтон, там би трябвало да отпаднат всякакви съмнения, че само външно е евроатлантик, а иначе е таен защитник на руските интереси. Влизайки в коалиция с ПП-ДБ, лидерът на ГЕРБ направи „две в едно“. Получи реабилитация както сред местния либерален елит (няма как да наричаш „мафиот“ и „корупционер“ някой, с когото управляваш), така и сред чужбинските фактори. Разбира се, за Борисов има и негативи от това сътрудничество. Най-голямата опасност за него е развалената колаборация с Иван Гешев. Борисов реши, че в името на бъдещата коалиция с ПП-ДБ може лесно да жертва главния прокурор. Само че Гешев явно не е съгласен с това. И може да създаде сериозни проблеми на всички, които смятат, че могат лесно да се отърват от него.

Като се абстрахираме от този немаловажен факт, можем да кажем, че Бойко Борисов със сигурност печели от оформилата се коалиция. Обаче как ще се отрази тя на другите участници в нея? Христо Иванов, както и някои основни фигури от ПП много, ама много искаха да участват във властта. И сега със сигурност се радват, защото ако не те лично, то поне техни верни лица ще влязат в правителството. Дали обаче това е добре за съответните партии? С голяма степен на вероятност можем да кажем, че отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. Големите губещи от участието си в бъдещата коалиция са именно ПП. Влизайки в нея, те губят основната причина за съществуването си. Смисълът на появата на „Продължаваме промяната“ на политическата сцена беше именно в окончателното премахване на ГЕРБ от властта. А какво се оказва сега? Не само че ПП не успяха да премахнат партията на Борисов, ами и ще си сътрудничат с нея. Извинете, в такъв случай за какво сте ни тогава? Много от хората, които са гласували за ПП, все по-често ще си задават този риторичен въпрос и все повече ще стигат до отговора, че особен смисъл в съществуването на „Продължаваме промяната“ няма. След като промяната на практика е отменена, логично същата съдба чака и партията със същото име. Вероятно ДБ също ще претърпи някакви щети, макар и не толкова големи. Това е по-скоро секта, а не нормална политическа формация и там с пълна сила важи принципът, валиден някога за БКП, а именно „аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори“.

А най-големите печеливши от всичко, случващо се в момента, ще бъдат „Възраждане“. Когато наблюдава прегръдките между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, Костадинов със сигурност си хвърля капата от радост. Просто нямаше как да му направят по-голям подарък. На фона на тази абсолютно безпринципна коалиция той изглежда като единствения политически лидер, който не се отмята от думите си. Как да не се радва!