Нинова възпалява нервната система на ГЕРБ

Много медийна ирония, жлъч и присмех се изсипа по повод на идеята на Корнелия Нинова депутатите от БСП да захвърлят за малко парламентарната работа и да тръгнат по срещи с хората от страната. Представител на ГЕРБ дори определи това намерение като "гаф", макар и да не стана ясно поради какви причини го поставя в тази категория. Много сайтове и журналисти наточиха перата, топнаха ги в мастилниците с отрова и се родиха такива зашеметяващи моралистични есета и откровени жълтении, че ми е трудно да ги подредя в ясна класация. В основни линии аргументите бяха едни и същи и всъщност винаги са едни и същи: вижте ги тези морално пропаднали социалисти, с техните скъпи коли, луксозен стандарт и милиони в банките, какво общо имат те с народа, какво могат да му кажат, хахаха, какви измекяри...

Подозирам, че всички грешки, пируети и лъкатушения, които е направила БСП в годините на мъчителния и безкраен преход, могат да бъдат основание за подобна медийна картечна стрелба. Макар че, от друга страна, ми е интересно какво точно очакват майсторите на иронията от една опозиция? Да стои и вдъхновено да ръкопляска? Да преживява в парламентарното безвремие и политически вакуум? Да очаква събитията да се случат вместо нея и без нея?

Добра, лоша, бяла, черна, БСП е единствената опозиционна партия в рамките на 44-тото Народно събрание и заради това нейните действия и бездействия са в микроскопа на общественото внимание. Ние дори си имаме нещо като екзотичен феномен - най-големите медии, най-шумните журналисти, анализаторите, които най-често получават достъп до телевизионните студиа, се занимават основно и само с проблемите на БСП, както и с вътрешните драми там. Почти никога няма да имате удоволствието да се насладите на качествен анализ за ситуацията в ГЕРБ, за проблемите в управлението, за безкрайния кошмар от грешки и недомислия там. Всички се занимават с БСП, с Корнелия Нинова и така нататък. Това не е непременно лош процес. В крайна сметка медийното заклеймяване на левицата е ясен признак, че все пак тя представлява опасност за сегашното статукво. Никой не сатанизира безобидните. Никой не би губил време да интригантства на едро за партия, която е потънала в безвремието и не носи предизвикателство. А това е една освежителна промяна за БСП. Трябва ли да ви припомням, че само преди няколко години ехидни полудесни медийни шамани и колективното гербаджийско високомерие бяха отписали БСП. Всички брояха времето и чакаха кога левицата ще издъхне в безкрайни мъки и ще освободи политическата сцена.

Подозирам, че голяма част от злобата и сегашното интригантство се дължи на мъката от неизпълнената прогноза и пророчество. От 1990 г. до сега винаги някой очаква БСП да изчезне по някакъв мистичен начин, да се оттегли в небитието и да спре да безпокои демократичните съвести и моралисти, ама това никога не се случва. Онази рубрика от първите години на прехода в "Дума" "Ние пак сме тук" се оказа проклятието на немощната десница, а и проклятието на обслужващия настоящата власт медиен персонал. Заради това идеята за отиване сред хората бе заредена с взрив от самото начало. Много хора искат от БСП просто да си стои мирна и да не дава знаци за своето съществуване. Отказът от колаборация със статуквото притеснява, защото подсказва, че много от схемите, паяжините и корпоративните мрежи могат все пак да бъдат разрушени и местните феодали на ГЕРБ внезапно да се окажат на сухо, преглъщайки като копърки, хванати в мрежата, която ще ги изсипе в канализацията на историята.

БСП е партия, която има тежък, болезнен и почти смъртоносен опит от скъсването на връзката със своите избиратели. Точно това се случи в периода 2013-2015 г. На изборите, проведени на 12 май 2013 г., левицата остана втора, но заедно с ДПС успя да формира правителството на Пламен Орешарски, оставяйки първата политическа сила ГЕРБ в опозиция. Точно тогава стана катастрофалното номиниране и назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС на 14 юни и серия от протести заляха София. В тази ситуация БСП имаше различни варианти за действие, но тя избра да се вкопчи във властта с цената на безбройни компромиси, пренебрегване на волята на избирателите и захвърляне на предизборната програма настрани. Въпреки нестабилната политическа обстановка и изострената ситуация на политическа криза левицата успя да докрета до европейските избори през 2014 г., но там беше посечена не от друг, а от своите избиратели. Те просто не излязоха да гласуват. Не отидоха да пуснат бюлетина за друг, а избраха да си останат по домовете.

Така се получи парадоксална ситуация - ГЕРБ спечелиха изборите, а БСП и ДПС получиха по равен брой евродепутати - 4. В такава ситуация тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан реши, че пъзелът става твърде сложен и на практика прекрати съществуването на правителството. У левите симпатизанти обаче остана трайното усещане, че тяхната партия напълно е подчинила своите действия на ДПС, а техните представители са станали просто пионки в някаква задкулисна корпоративно-политическа схема. Предсрочните избори същата година показаха, че огорчението продължава. БСП се срина електорално и в следващия парламент партията имаше само 39-има депутати, които впоследствие намаляха с един, защото Георги Кадиев се самообяви за независим.

Левицата се нуждаеше от кауза, която укрепи нейните управленски мускули в периода "Орешарски", и на масата беше извадена мистичната дума "реиндустриализация". Проблемът беше, че правителството не направи нищо значимо в тази посока. Реиндустриализацията се оказа красива рекламна опаковка без съдържание и действия. Заради това политическата катастрофа беше неизбежна. Местните избори през 2015 г. пък показаха, че кризата продължава с пълна сила. Левицата получи само около 400 хиляди гласа в национален мащаб (най-ниският резултат по време на прехода) и остана без кмет в нито един от областните градове. След като прахът от фиаското се слегна, се оказа, че най-големият град, управляван от БСП, е Асеновград и всичко това се дължеше именно на скъсаната връзка с избирателите, на разрушената комуникация с тях, на фантазията, че социалистите могат да съществуват като партия в името на властта, без идеологически пласт и идейна програма.

Така БСП научи по възможно най-трудния начин най-важния урок в политиката - обещаеш ли нещо, трябва да подчиниш всичките си действия за неговото изпълнение, защото обратното е път към пропастта. Също така стана ясно, че избирателят не е просто неясен обект на желание, а най-важната част от стратегията за получаването на власт. Не можеш да си алтернатива, без да имаш доверие. Няма как да промениш каквото и да е, ако избирателите се колебаят дали да излязат от къщи в деня на вота.

Eдно нещо не може да се отрече на Нинова - тя знае как да възпалява нервната система на ГЕРБ и да се разхожда по всичките им болезнени точки. Нещо, което нито Сергей Станишев, нито Михаил Миков успяха да постигнат в същата степен. Единственият случай, в който Станишев се доближи до Нинова, беше, когато посрещна представителите на ГЕРБ със станалата култова реплика "Здравейте, циркаджии".

Талантът на Нинова е интуитивно да настъпва политическите слабини на управляващата партия. Последно ги сгащи с тяхната позиция за Орбан и най-вече с хлъзгавото поведение на Борисов по темата, който обяви, че цяло решение на МС няма "правна стойност". Вече стана практика след всяка проява на Нинова ГЕРБ да свикват пресконференция да се обясняват. Не знам дали виждат в това израз на сила, признаците са по-скоро за обратното. Последно, Тома Биков блесна с прозрението, че Нинова може да стане индивидуален член на ЕНП, ако иска, но такива постни шегички няма как да скрият проблема. ГЕРБ са се самоизолирали в кулата от слонова кост и си въобразяват, че хората оценяват техните действия. Това, че си похитил политически държавната администрация и я държиш като избирателен заложник, обаче не ти дава политическа легитимност и Нинова го усеща. Точно заради това формира и "хвърковатите чети".

БСП отдавна знае, че има едно сдържано обществено недоволство, което от ден на ден клокочи все по-силно. Много хора не харесват БСП, дори откровено я мразят, но са наясно, че България не може да кара повече така. И всъщност стратегията "отиваме при хората да ги питаме за нашите идеи" е опит да се доближиш максимално близо до това недоволство, дори и с риска неговите експлозии да ти опърлят веждите. БСП се стреми точно към това. Защото този клокочещ гняв може да бъде разрушителен. Досега на два пъти за близо 30 години българите са давали цялата власт на извънпарламентарна партия. Така България се сдоби първо с НДСВ, после с ГЕРБ, а последствията са трудно изчислими. Виждаме, че на старта загряват доста кандидати за чудотворци, а след всеки следващ опит България се събужда все по-бедна и отчаяна. И като участник в тези срещи мога да кажа - хората, дори и когато не са социалисти, вече не приемат липсата на посока и ясен план за бъдещето. Не приемат цялата ни външна политика да бъде подчинена на желанието на Борисов да се снима с Тръмп и да получи погалване по перчема от началниците. Не приемат състоянието на здравната система и западащото образование. Не приемат дебатите в парламента да нямат нищо общо с техните проблеми. Чух някой да казва, че Нинова и БСП готвели Априлско въстание. Или нещо, което може да бъде описано с подобни термини. Това е проблем. Защото тези, които го казват, май са приели идеята, че ГЕРБ са несменяеми въпреки дивотиите и глупостите, които вършат всеки ден. А БСП поне показа, че не се страхува да отиде при хората. С ясното съзнание, че обвинителните пръсти ще сочат и към нея. Ама пък това е някакво начало...