Георги Харизанов: Нещото, заемащо длъжността президент  

Как ще се развият протестите? От деня, в който прокуратурата обискира кабинетите на двамата разследвани служители на президента, заради което „отровното трио“ (колко добър прякор) Бабикян, Минеков и Хаджигенов свикаха протест в защита на президентската институция, това е основният въпрос, по който умуват знайни и незнайни коментатори и врачуващи политици.

С оставка на правителството, казват някои. Което би означавало точно обратното на това, за което настояват хората в София всяка вечер. Защото борецът за падане на санкциите срещу Путин, проектът на Решетников, лобистът за ненатовско въоръжение, послушникът на Илияна Йотова и доведен за ръчичка от Корнелия Нинова президент е точно обратното на „повече демокрация“ и „повече законност“ – основното, за което този протест се бори. И бързо си припомняме основните постижения на служебния му кабинет – опит за орязване на гласуването на българите в чужбина, уволненията в института по отбрана и смяната на критериите за избор на нов боен самолет, скандалите в министерството на екологията и много други. Дребен детайл е и показната и завършила с нулев резултат ревизия на кабинета „Борисов-2“, показала как постоянното мрънкане за ширеща се корупция от страна на Румен Радев е подкрепено с нула факти и нула доказателства. „Следващия път – всички вън“, закани се Радев и днес все повече хора си припомнят тази паметна демократична реплика, произнесена от този широко скроен демократ. Пази Боже.

С ремонт на кабинета в рамките на този парламент и оттегляне на Борисов от премиерската длъжност, казват други. Хипотеза, която би работила в полза изцяло на ГЕРБ и много малко в полза на конкурентите ѝ. Оставайки лидер на управляващата партия, който обаче не носи негативите на ежедневните проблеми на управлението, Борисов би съхранил авторитет и би вкарал партията си в много по-добра кондиция за предстоящите парламентарни избори. А това на фона на разхвърляната и разединена опозиция би било всичко друго, но не и крачка назад за ГЕРБ. Нещото, което никой не трябва да подценява обаче, е ролята на Борисов в региона, в опазването на страната ни от балканския път на бежанците и в присъединяването на Северна Македония към НАТО и ЕС – процеси и събития, които са от изключителна важност за България. Без никакво значение кои партии управляват.

С нищо, казват трети. Борисов и управляващото мнозинство няма да се огънат пред натиска на улицата и с цената на понесените негативи и лека ерозия в подкрепата на твърдите си ядра ще изкарат мандата напук на атакуващите ги партии и бизнесмени. Според тази теория Борисов ще потърси благодарение на инстинктите и рефлексите си показно разграничаване от ДПС, което обаче ще му създаде редица проблеми с медиите и едрия бизнес, гравитиращ около Ахмед Доган, което от своя страна ще доведе до допълнителен спад в подкрепата за ГЕРБ на идващите избори.

Аз, уважаеми читатели, не подкрепям нито една от тези основни версии. Не защото нямам мнение, а защото картината, от една страна, твърде шарена и комплицирана, не е пълна. Нещо липсва. Нещо ми се губи. И докато не съм наясно какво е това нещо, не бих се ангажирал с каквито и да било прогнози.

Обективният прочит на събитията води до няколко извода, всеки от които допринася с това картината да е все по-шарена и все по-комплицирана, без обаче да дава отговор на големите въпроси за бъдещето на това управление. А именно:

Внушаваната от десните конкуренти на ГЕРБ теза за задкулисно съвместно управление под диктата на ДПС получи своето поредно опровержение. След поредната свирепа битка в смесените райони, протекла на местните избори миналата година, сега за пръв път видяхме директна атака срещу ГЕРБ от страна на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, произнесена пред усмихнатия и благосклонен поглед на почетния председател Ахмед Доган и пред най-важните функционери и привърженици на партията им. Прегръдките и почерпките с бира на парк „Росенец“ показаха и колко е лесно да се сътвори внушението „ама сега пък Христо Иванов и ДПС са заедно“, с което внушение редица лидери на демократичната общност от години атакуват Бойко Борисов. Да, ДПС има своето солидно присъствие в българската политика и особено в местната власт и не, Борисов не работи под страх и диктат. Правителството на Орешарски беше твърде скоро, за да не помним как се състави то, какви цели преследваше и дали Борисов като победител в изборите през 2013 г. клекна пред ДПС само и само за да остане на власт. Ами не, не клекна. И това се помни.
Внушаваната от Румен Радев теза за предстоящ метеж не почива на никакви реални факти и на изключително символична подкрепа към него самия, оказвана от шепа депутати на БСП, шепа активисти на АБВ и шепа търсещи си бащица протестъри, подтичвали доскоро около забравената Мая Манолова. Президентът няма нито силата, нито авторитета, нито лидерството, нито енергията да поведе и осъществи метеж срещу законно избраните парламент и правителство и това, че мнозина от лидерите на гражданския протест показно се разграничиха от личността му, ясно го показва. Компрометирате членове на семейството и екипа му са последните хора, след които искащите повече демокрация и повече законност биха тръгнали и колкото по-рядко виждаме посърналата и изнервена физиономия на този случаен човек, толкова по-добре за всички ни. Че и за него самия.

Внушаваната теза за мащабни протести също издиша, уважаеми читатели. Моето уважение към всички български граждани, отделили време и сили, за да заявят позицията и исканията си на площада. Погледнато чисто политически, това ли са силите на цялата опозиция на управлението? Това ли са всички, желаещи оставката му? Извинявайте, но 10 000 души в двумилионен град и стотината човека на Коце Копейкин във Варна са всичко друго, но не и мнозинство. А нека си припомним, че в демокрацията, за добро или лошо, управляват мнозинствата. На избори.

Та нека не даваме ухо на заблудите, уважаеми читатели. Нито на тези, че управлението е безгрешно и безалтернативно, нито на тези, че видите ли, цяла България иска оставката на Борисов. И двете крайности са еднакво неверни.

Но най-невярното е едно: Това, че протестът е за Радев и на Радев. Напротив. Дори и противниците на Борисов шумно се разграничиха от нещото, заемащо длъжността президент. Та ако има истински голям резил – ето го.