ЕС по пътя на Римската империя! А конят на Калигула щеше да е еврокомисар    

Историците твърдят, че Римската империя била погубена от собственото си величие. След като бил завладян и ограбен половината свят, римските патриции започнали да се къпят в разкош, да се епилират, да се отдават на невиждан разгул и удоволствия, обгрижвани от луксозни куртизанки. Накрая упадъчната управляваща класа дотолкова се разложила, че император Калигула например назначил коня си за консул. И дори му дал отделен дворец и роби. Ако днес Калигула беше жив и бе начело на Европейската империя, сигурно щеше да назначи коня си за еврокомисар.

Такива мисли и аналогии му минават през главата на човек, като гледа новата Европейска комисия, която положи клетва пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Речи, фанфари, усмивки, блясък. Дотук добре. Шоуто започна, когато бе обявен пълният списък на еврокомисарите и пълните наименования на ресорите на скъпоплатените брюкселски чиновници. Сега, уважаеми читателю, хвани се здраво за стола, напрегни до крайност интелектуалните си възможности и мобилизирай максимално въображението си.

На г-жа Тереса Рибера е възложена голямата отговорност да бъде еврокомисар по „справедлив енергиен преход…“ Нещо като нищо. Две от трите думи на наименованието на ресора хвърлят редовия европеец в неведение. „Преход“ към какво? Ако е към зелена енергия, това е преход към сигурен фалит на ЕС като цяло и на отделните държави с ограничен суверенитет в частност. Може би към някакво неенергийно бъдеще? Тогава с какво ще бъде заместена енергията? Кой преход е справедлив и кой несправедлив към неенергийното бъдеще, няма да питаме, защото и самата комисарка едва ли знае.

По-скоро въпросът може да бъде изяснен от еврокомисаря Андрюс Кубилюс, който е еврокомисар „по Космоса“!!?? Да, невероятно, но факт – има и такъв ресор в Еврокомисията. Единият му заместник сигурно отговаря за Луната, другият за Марс, а третият най-вероятно за Юпитер. На клетвата в Люксембург не бе изяснено какво точно ще се търси из Космоса (логично е това да е строго секретна информация), но нищо чудно дълбокият замисъл да е „справедливият преход“ да докара оттам алтернатива на сегашната конвенционална енергия. Безграничен е полетът на мисълта на брюкселския чиновник. Между другото г-н Кубильос е работил за „Шел“. Сега ще работи за подобряване на климата. Първо го е съсипвал, сега ще го спасява!? Брюкселска му работа… По същата логика за шефове на полицията трябва да бъдат назначавани най-изпечените рецидивисти.
Докато чакаме да докарат от Юпитер заместител на енергията, а може би и други космически блага, ето че пред нас се изправя новият еврокомисар Хена Виркунен. Тя ще копае на нивата на своя също толкова енигматичен ресор „технологичния суверенитет и демокрацията“!? А, сега! Първо, какво означава технологичен суверенитет? И какво общо има той с демокрацията? В държавите в ЕС, които по правило са с ограничен суверенитет, излиза, че няма достатъчно демокрация. Явно целта не е нито суверенитетът, нито демокрацията, а просто интимната цел е да се намери за дамата сладък пост и служба. Проблемът е, че всичките 27 държави от ЕС трябва да имат еврокомисари. Как да се измислят толкова много нормални и смислени ресори! Трудна работа.

Мислили, мислили и измислили ресор на г-жа Дубравка Шуица, която вече се титулува „еврокомисар по Средиземноморието“. Ти да видиш! Голямо чесане по брюкселските мозъци ще да е било, голяма интелектуална мъка ще да е преживяна, докато го измислят. Боже, боже! Какво Средиземноморие, какви 5 лева? А защо не еврокомисар по Черноморието? Каква е тази дискриминация! И понеже Средиземно море е толкова необятна тема, каква смислена работа може да свърши въпросната Шуица! За какво конкретно ще отговаря? За корабите, за рибите, за чайките, за солеността на водата, за потъващите гемии с мигранти от Африка или за Шести американски флот? Ако от това имаше някакъв смисъл, американците отдавна да имат министри на Тихия и на Атлантическия океан. Ама нямат. Защото са все още с всичкия си, т. е. далеч от Калигула. Който впрочем, както е известно, след като назначил коня си за консул, запалил Рим.

Стигаме до комисар Вопке Хукстра (то пък и едни имена…). Него са го уредили с високата позиция „еврокомисар по климата и нулевите емисии“. Туш! Какво ще прави въпросният Вопке с климата? Как ще го администрира? Или има някакви свръхестествени способности, благодарение на които ще спира опустошителните наводнения и безкрайните суши, които съсипват скъпоценната земя на Европейския съюз? А може би просто г-н Хукстра е синоптик? И по партийна линия се е добрал до благия пост в Брюксел. Ако е така, това ще е най-скъпоплатенияТ синоптик за всички времена. Да е жив и здрав. Да се устроиш така, няма как да стане, без да притежаваш специфичен талант.

Чесането по мозъка продължава, в резултат на което европейските данъкоплатци се сдобиват и с еврокомисар „по борбата с измамите“ в лицето на г-н Пьотр Серафин. Кои измами, не е уточнено? В Наказателнопроцесуалния кодекс има поне 20 страници с членове и алинеи, касаещи измамите. В нормалните държави с измамите се борят полицията, следствието, прокуратурата, данъчните, всевъзможни агенции и служби. Какви ще са реалните правомощия на еврокомисаря по измамите? Да не се окаже, че самият му ресор е една голяма измама…

Движейки се по домовата книга, от мъглата изниква загадъчната Йесика Росвал. Тя е записана като еврокомисар „по кръгова конкурентна икономика“. Дааа… Работата все повече отива към коня на Калигула. Тук се сещам за стария съветски виц, в който колхозниците трябвало да измислят име на колхоза. Един казал Ленин, друг Сталин, а дед Макар предложил да се казва Лопе де Вега. Какво означава това, пипат го? Абе, не знам, ама звучи по-така, като майката си трака. Новият офис в Еврокомисията на г-жа Ворсвал е нещо като Лопе де Вега.

Оливер Вархей е комисар „по грижата за животните“. Най-после един добър ресор! Точен и верен. Отдавна в цивилизована Европа за животните се грижат повече, отколкото за хората. Затова сега животните чакат помощ от европейците. А европейците чакат помощ от Климата, от Космоса, от Средиземно море, от кръговата икономика и от Лопе де Вега.

Аналогии със сегашното състояние на Европейския съюз могат да се правят не само със залеза на Западната, но и с последните дни на Източната римска империя (Византия). В самото навечерие на щурма на Константинопол от огромната войска на Мехмед Втори Завоевателя византийските политици заседавали денонощно по извънредно важния въпрос за … половата принадлежност на ангелите. И докато умували от мъжки или женски пол са ангелите, османските орди превзели Великия град и изклали жителите му заедно с мъдрите му и високообразовани политици. И ангелите така и останали с неопределен пол. Всъщност най-вероятно ангелите да са били джендъри. Жестокият Мехмед Втори обаче не им оставил време да стигнат до този очевиден извод.
Аналогичен случай и с днешната Европейска империя. Не е сигурно какво ще ѝ донесе кръговата икономика, но че в настоящия исторически момент е в кръгова отбрана, е без съмнение. От Изток я дебне Путин, от Запад – Тръмп, от Юг – могъщият Ердоган плюс 500 млн. гладни и жадни араби, готови да потеглят към обетованата земя на ЕС. И в същото време безчетният чиновнически апарат в Брюксел продължава титаничната си борба с измислени проблеми на Европа. При това, без никой да носи отговорност за нищо. Структурата на ЕС е организирана по възможно най-абсурдния и неефективен начин. Европарламентът например не може да приеме сам Регламент или Директива. Не може да гласува вот на недоверие на Еврокомисията. Управление на споделена колективна безотговорност. В крайна сметка в Брюксел постепенно се оформи привилегирована, безотговорна, все по-некомпетентна класа, прераснала в самозабравила се каста.

За това удоволствие европейските данъкоплатци плащат скъпо и прескъпо. Богопомазаните еврокомисари например получават над 30 000 евро месечна заплата, плюс 432 000 евро ! (няма грешка – четиристотин трийсет и две хиляди евро) еднократна социална помощ при напускане на поста. За адаптация към нормалния живот извън Брюксел! И след това 108 хил. евро годишно пожизнена пенсия?!

Какъвто и да е бил статутът му, конят на император Калигула сигурно е струвал по-малко на Рим, отколкото един еврокомисар на Брюксел.