Делото на Нинова срещу доц. Буруджиева е недопустимо

Повдигнатото обвинение от Корнелия Нинова срещу доц. д-р Татяна Буруджиева е опасен прецедент. Макар и обвинението срещу Калина Андролова да се коментира като част от същата атака, то има по-различен характер. Там става дума за изразено от журналист мнение в социалните мрежи. При двете интервюта във вестник „Марица“ на доц. Буруджиева атаката е срещу личността, но и срещу правото на един учен да коментира политическия процес, което е недопустимо. Общото в двата случая е опитът на един политик да ограничи свободата на изразяване, но и да води кампания срещу публично изразено експертно мнение.

Много често под свобода на словото се разбира правото на журналистите да си вършат работата. Всъщност става въпрос за свобода на изразяване и тя не е единствено и само достояние на журналистиката. Именно защото е всеобща, тя е една от фундаменталните ценности на демокрацията. Всеки опит, както прави това последователно Елена Йончева, свободата на словото да се ограничава до професията на журналиста и да се смесва със свободата на медиите, всъщност води до обратния ефект. Много интересно е как се съгласуват упоритите опити на г-жа Йончева да отклони вниманието от воденото срещу нея разследване за пране на пари (което тя предпочита да представя в Европейския парламент като пример за преследване на журналистите в България), от една страна, и същото, а може би и по-обществено опасно обвинение на Корнелия Нинова като лидер на БСП срещу професионален социолог – от друга.

Очевидно сред групата на г-жа Йончева в Европейския парламент (определяща се като „мониторингова“, каквото и да означава това) никой не се и опитва да обясни това очевидно противоречие. Тази група, която беше в основата на Резолюцията срещу България, в която бяха включени лични нападки и обвинения срещу страната ни (като това на г-жа Клеър Дейли, която си позволи да включи в текста личните си интереси, свързани с морски курорт в България), едва ли би се притеснила от това, че лидер на партия – членка на Партията на европейските социалисти, не само заплашва, но и повдига обвинения срещу учени и журналисти.

За съжаление, през последните месеци качеството на журналистиката у нас драстично се влоши. Причината за това, разбира се, е в агресивното корпоративно и политическо противопоставяне. За пореден път станахме свидетели на това как уважавани медии се превърнаха в агитпропчици на определени политически интереси. Освен чрез почти пълна загуба на принципа на плурализъм този процес се отрази върху подбора и качеството на публикуваните материали. Все по-често се появяват дори заглавия, които са написани с пропуснати думи, правописни или пунктуационни грешки. Но най-важното е, че за пореден път стана ясно, че медиите много отдавна не са просто среда, в която различните участници в публичния дебат имат възможност да изразят мнението си. Медиите са самостоятелна страна в политическия спор. Именно това ограничава правото на свободно изразяване. Точно затова, когато се говори за „свобода на медиите“ като продължение на „свобода на словото“, всъщност никой не разбира за какво точно става въпрос.

В случая с доц. Буруджиева заплахата е и към самата регионална медия. Вестник „Марица“, който е уважавана и обичана регионална медия, също е обект на този политически натиск. Готовността на журналистите да търсят експертен коментар, както и да изразяват собствената си позиция, ще бъде повлияна от случилото се. Тези щети по отношение на цялостната обществена атмосфера ще имат последствия. Неслучайно един от най-тежките проблеми, съпътстващи влошаването на качеството на журналистиката, е автоцензурата. Истинският проблем, на който сме свидетели в съвременния медиен свят, е не ограничаването на възможността за изразяване, а нарушаването на правото да бъдеш чут.

На пръв поглед изглежда, че всеки може да напише или каже всичко, каквото пожелае, в социалните мрежи и по този начин свободата на изразяване е гарантирана. Всъщност не е така, ако правото ни да бъдем чути е ограничено. Това се отнася в още по-голяма степен за научната експертиза, чието изразяване е въпрос на професионален и граждански дълг. Всичко това изглежда още по-тревожно, доколкото става въпрос за предизборна кампания, в рамките на която очевидно повдигнатото обвинение срещу доц. Буруджиева се възприема като продължение на изборната борба „с други средства“. Най-яркото доказателство за предизборния характер на това действие е фактът, че интервютата са от есента на миналата година. Трудно е да се повярва, че емоционалният и психически дискомфорт, който е описан в жалбата на г-жа Нинова, е настъпил с толкова голямо закъснение.

Всеки има правото да се почувства обиден и лично засегнат от публично изразено мнение за неговата дейност. Много често човек изживява това като несправедливо и злонамерено действие срещу личността му. Но когато става въпрос за политик, границите на личните чувства са различни. Когато става дума не за лични нападки и клевети, а за научен анализ и коментар на политически процеси, няма място за лични обиди. Нарушаването на този принцип и още повече предизборната му употреба е опасен сигнал за трайно влошаване на отношенията между медии, политици и експертна общност. От това губят всички и най-вече гражданите. Ощетяването на плурализма влошава още повече качеството не само на журналистиката, но и на демокрацията като цяло.

Важно е как реагираха на случилото се журналистите и експертната общност. Онези, които публично изразиха мнението си, остават все още малцинство. Никой не подлага на съмнение качествата на доц. Буруджиева като социолог и политически анализатор. И все пак поне засега професионалната общност не е изразила свое официално мнение. Означава ли това, че колегите ни се опасяват да не станат обект на подобен тип обвинения пред съда? Тук не става въпрос за личността и професионалния авторитет на доц. Буруджиева, а за принципна позиция, която професионалната общност дължи по отношение на случилото се.

Предизборната кампания започна нервно и агресивно. В следващите седмици ще бъдем свидетели на все повече лични нападки и своеволно публично говорене. Вербалната агресия, както винаги, е по-висока, когато качеството на политическия дебат е ниско. Колкото по-малко политически идеи търсят възможност да достигнат до гражданите, толкова по-голям е информационният шум, който създава политическата агресия. Колкото по-кухо и неискрено звучат предизборните призиви и обещания, толкова по-често конкурентите са склонни да преминат към лични нападки. Но всичко това само отблъсква още повече гражданите и може да се превърне в по-сериозна бариера пред избирателната активност, отколкото е санитарният риск.

Българският съд доказа, че дава безпристрастно и справедливо решение на подобен тип дела. Самият факт, че г-жа Йончева води успешно подобни дела срещу български политици, е достатъчен. Изходът от делото най-вероятно ще бъде в полза на справедливостта (въпреки че тя пропуска да отбележи това в апокалиптичната картина, която рисува за състоянието на съдебната власт и медиите в България). Но окончателният резултат ще стане ясен дълго време след като изборите вече ще са отминали. И след като общественото внимание отдавна вече ще е насочено другаде. Онова, което ще остане, ще бъде прецедентът. А може би и липсата на адекватна реакция спрямо него.