Борисов изпревари Радев за новата конституция

Средностатистическият българин може да се съмнява в много неща, но има две теми, по които няма никакви съмнения. Знае кой трябва да бъде назначен за старши треньор на националния отбор по футбол и е абсолютно убеден, че проблемите на България могат да бъдат решени единствено със свикване на Велико народно събрание (ВНС) и изработване на нова конституция. Тук няма да навлизам във футболните дебри. Политико-конституционният лабиринт е достатъчно сложен, за да прибавяме към него и още главоблъсканици. Не бива да се сърдим на онези обикновени хора, които под път и над път повтарят мантрата за ново ВНС. Политиците ги научиха на това. От момента, в който беше приета настоящата канституция, представителите на най-различни политически сили заговориха за нейното пренаписване. И така вече трийсет години. Сигурно сте забелязали, че когато един политик няма какво да каже по най-болезнените проблеми на българското общество, той прави дълбокомислена пауза, опитва се да си придаде особено интелигентен вид и започва да говори за свикване на Велико народно събрание. Вероятно много извисено им звучи на представителите на политическата класа тази тема. Надяват се, че покрай нейното обсъждане и те ще започнат да изглеждат така.

Повече от ясно е, че огромната част от призоваващите за нова конституция дори не са прочели сегашната. Защото, ако я бяха прочели и, най-важното, ако я бяха осмислили, щяха да знаят, че нищо в нея не пречи България да бъде една модерна и уредена държава. Нищо в действащия основен закон не възпрепятства нито борбата с корупцията, нито борбата с битовата престъпност. Проблемите на страната не произтичат нито от конституцията, нито от законодателството. Проблемите на страната се дължат на НЕУВАЖЕНИЕТО към конституцията и на НЕСПАЗВАНЕТО на законите. Така че всеки, без значение дали е президент, премиер или партиен лидер, който ви обяснява как без нова конституция и ВНС България ще пропадне окончателно, просто ви лъготи по най-безобразен начин. Освен за да подвежда избирателите, тази тема се използва и в постоянното надцакване между различните партии и институции. Миналата седмица Бойко Борисов направи тържествено изявление по въпроса просто за да изпревари позицията на Румен Радев. При президента отдавна вървят консултации по повод изработването на нова конституция и беше само въпрос на време Радев да ни съобщи до какви изводи са стигнали. Сега обаче няма смисъл да го прави, защото Борисов го изпревари.

Разбира се, конституцията не е някакъв свещен документ, в който не бива да се променя и една дума. Да не забравяме, че тя е променяна доста пъти през последните три десетилетия. Между другото един от пунктовете, които най-силно се нуждаят от изменения, е частта за президентските правомощия. В момента имаме една направо абсурдна ситуация. Абсурдността се състои във факта, че президентът се избира от целия български народ, а има съвсем символични правомощия. Когато ръководителят на една институция има такава силна електорална легитимност, е логично да се допусне, че и възможностите му трябва да бъдат сериозни. В подобна фигура гласоподавателите инвестират огромно количество надежда. А в замяна какво получават? Едно нищо. Президентът има право единствено да говори. Да изобличава несправедливостите. Ама това може да го прави всеки журналист или публицист примерно. Да, трябва да бъдат изобличавани несправедливостите. Но какъв е смисълът да се провеждат всеобщи преки избори, за да може един човек да говори неща, които и всеки обикновен гражданин може да каже? От тази абсурдна ситуация има два изхода. Първият – ако правомощията на президента не бъдат увеличени, той трябва да се избира от парламента. Вторият – ако решим, че всеобщият избор на президент трябва да се запази, то задължително трябва да получи нови лостове за влияние върху политическия живот. Само така избирателите няма да се чувстват разочаровани.
Веднага бързам да уточня, че не съм привърженик на идеята за президентска република. Знам, че сред почитателите на Румен Радев има хора, които биха искали в България да бъде въведена тъкмо тази форма на управление. Разбирам ги. Радев изглежда добре, говори смислено и убедително. Обаче я си представете, че някой друг президент не е нито смислен, нито убедителен. Даже не е необходимо нищо да си представяте. Припомнете си какво представляваше предшественикът на настоящия президент. Росен Плевнелиев не беше нито смислен, нито убедителен. На моменти поведението му беше фарсово. Особено когато започаваше да търси навсякъде „руски шпиони“ и да обвинява Путин, че основната му цел била да промени цивилизационния избор на България. Представяте ли си какво би могъл да направи такъв неуравновесен човек, който по прищявката на съдбата стои начело на президентската република България? Човек като Плевнелиев например би могъл като нищо да обяви война на Русия. А както добре знаем от историята, обявяването на война, дори и символична, води до съвсем реални бомбардировки върху територията на войнствената държава. Ето защо трябва да сме много внимателни, когато повдигаме темата за президентската република. Това че настоящият президент е симпатичен и убедителен, изобщо не може да бъде аргумент в полза на такава идея.

Като цяло днес България няма никаква нужда нито от ВНС, нито от нова конституция, нито от нова форма на държавно управление. Огромните проблеми, пред които страната е изправена, могат да бъдат решени и при настоящата правна рамка. Имаме всички необходими конституционни правила, както и всички необходими закони, за да лекуваме недъзите. Основният въпрос е дали има хора, които да извършат подобно лечение. Главните проблеми на страната са социалното неравенство, бедността, корупцията, калинките във властта. За решаването на нито един от тях не са нужни нито ВНС, нито нова конституция. Напълно достатъчно е управляващите, които и да са те, да използват сега действащото законодателство. Ако пък смятат, че то не е достатъчно, изобщо не е нужно да се свиква Велико народно събрание. Достатъчно е едно обикновено народно събрание да приеме нови закони, които да помогнат за решаването на проблемите. Разбира се, ако някой иска да премахне фигурата на главния прокурор или да установи монархия, тогава, да, той ще трябва да работи за свикването на ВНС и за нова конституция. Обаче силно се съмнявам, че мнозинството български граждани жадуват за точно такива промени. А не ги искат, защото знаят, че дори и да се случат, те няма с нищо да подобрят ситуацията в страната.
Също толкова безсмислени са разговорите и за машинното гласуване. Защото няма никакво значение КАК се гласува. Няма значение дали гласуваш по традиционния начин, по пощата, по интернет, с машина или с пощенски гълъб. Важното е да има за КОГО да гласуваш. То е като да влезеш в магазина и да можеш да платиш кеш, с дебитна или с кредитна карта или на изплащане. Хубаво, имаш различни възможности за плащане, ама като никоя от предлаганите стоки не ти харесва? Защо са ти толкова опции КАК, когато няма КАКВО да избереш? Изобщо ние сме царе на това да подменяме същността с процедурата. Започваме до безкрай да говорим за средствата и забравяме за целта. А по този начин никога няма да свършим нищо смислено.