Борбата с корупцията и мръсното пране на кабинета  

Говоренето за „борба с корупцията“ взема застрашителни размери. Няма значение дали по време на аудиенцията при папа Франциск е станало дума за корупцията или не. По-лошото е, че българският министър-председател създаде впечатлението, че едва ли не е получил благословия да продължи да се „бори с корупцията“. Изглежда, че в следващите месеци паническите опити за оцеляване на правителството все по-често ще бъдат представяни като нестихваща борба с корупцията… на предишните управляващи.

Свидетели сме на безразборно прилаган кризисен PR. Целта му е да преодолее негативните ефекти от действията на правителството и управляващото мнозинство, като припомни общия им фронт срещу предишните управляващи, тушира вътрешните противоречия и придаде героичен образ на правителството. В серия от набързо организирани интервюта за чуждестранни медии премиерът се опитва да обясни, че борбата срещу корупцията е основната цел на сегашното управление. Петков достигна дотам, че да свърже позициите на България по отношение на режима на Путин с корупцията и да се представи като жертва на кремълски атаки заради антикорупционната си воля. Той дори успя да „открие“, че депутинизацията, на която настояват от ДБ, всъщност е борба с корупцията и двете неща са едно и също.
Изглежда, че онези, които се опитват да спасят правителството, вярват, че „борбата с корупцията пере най-добре“. Това изглежда като универсална формула, чрез която може да бъдат забравени проблемите и провалите, а в същото време – да бъде придаден нов импулс на управлението, като му бъде припомнен позабравеният „враг“. Доколко подобна публична комуникация може да даде желания резултат, предстои да разберем, но опитите за практически действия се превръщат в нов възел от проблеми. Ако все още някой е готов да слуша гръмки призиви за борба с корупцията, то действията на управляващите пораждат все повече рискове и проблеми.
На 18 май тази година началникът на политическия кабинет на премиера Лена Бориславова и министърът на правосъдието Надежда Йорданова обявиха проекта за промени в Закона за съдебната власт по отношение на създаването на условия за „независимост и по-добро функциониране на европейската прокуратура у нас“. В представите на кабинета това можело да се осигури чрез създаване на паралелни на българската прокуратура структури. Това било приветствано според Бориславова от Офиса на европейския прокурор и щяло да осигури напредък при разследванията, водени от него.

По-късно през същия ден премиерът Петков заяви, че ако бъде подпомогната работата на европейската прокуратура, до 6-8 месеца обвиняеми ще започнат да влизат в затвора. Проблемът е в това, че правителството продължава да търси начини да дублира и заобиколи българските държавни институции, натрапчиво повтаряйки мантрата, че европейската прокуратура ще доведе докрай разследванията, които българската прокуратура не желае да разглежда. Освен дълбоко невярно това твърдение има корупционен ефект – то деморализира усилията на българските магистрати и създава фалшиви очаквания към Офиса на европейския главен прокурор, които много бързо могат да се превърнат в недоверие и разочарование.
Втората част от брифинга беше посветена на решението да бъде подписан Меморандум за сътрудничество с Базелския институт за добро управление. Той е международна неправителствена организация, която според Бориславова, която работела по целия свят с публични и частни структури за укрепване на управлението, противодействие на корупцията и свързаната с нея финансови престъпения, както и възстановяване на отклонени чрез нея финансови активи. На свой ред Йорданова побърза възторжено да заяви, че няма търпение да работи с Базелския институт и че очаква да бъдат постигнати много добри резултати.

Проблемът тук изглежда още по-сериозен. Никой не се опита да обясни кому е необходим подобен меморандум с една международна неправителствена организация, след като България има антикорупционно законодателство и институции, а правителството има вицепремиер по добро управление. Ако с него кабинетът Петков признава, че не разполага с необходимата експертиза, за да организира и води ефективно противодействие на корупцията, тогава би трябвало да бъдат направени структурни и персонални промени. Ако една, макар и международна, неправителствена организация трябва да съветва и напътства българското правителство, какво означава това по отношение на авторитетните международни и европейски институции, с които досега е работила България?

В свое специално интервю от 22 май директорката на института Грета Фенер заяви, че ще помагат на българското правителство с плавни стъпки, като се надява да имат достатъчно време да започнат необходимите реформи. Това щяло да се изрази чрез подкрепа за използването на „правилни инструменти и способи за разследване“ и ясна комуникация с хората. Според нея не е ясно кой с какви правомощия при разследването на корупцията у нас разполага, но смята, че ако един разследващ бъде насърчен от своя ръководител, ще покаже по-добри резултати. Фенер се ангажира с очакването за конкретни резултати до 12 месеца, въпреки че не вярва в „нулевата корупция“.
Опитът на Базелския институт е свързан със страни от Субсахарска Африка и Латинска Америка. Според Фенер имали „прекрасни истории“ в Перу и Кения. Постигали резултат, като прилагали нови техники на разследване, проследяване на потока на парите и възстановяване на „… милиони, ако не десетки и стотици милиони откраднати средства от други държави…“. Дори и тези истории да са прекрасни, те налагат поне няколко въпроса.

Колко ще ни струва този пореден меморандум? С какво противодействието на корупцията в Субсахарска Африка или Латинска Америка би могло да помогне при решаването на нашите проблеми? Ако става въпрос за проследяване на откраднати средства и тяхното възстановяване, това не е ли работа на финансовото разузнаване и професионални международни компании, а не на една неправителствена организация?

Но още по-важно – ако правителството иска да се бори с корупцията, какви гаранции за публичност и прозрачност създава? Има ли конфликт на интереси в случая с министъра на транспорта и бивш шеф на голяма транспортна и спедиторска фирма? Как ще се развие разследването на КПКОНПИ срещу заместник-министър на земеделието? Има ли проблем при съмнението за свързани лица, които управляват съществен публичен ресурс?

Ако тези въпроси не получат отговор, „борбата срещу корупцията“ ще продължава да кисне, но няма да изпере нищо. А мръсното пране ще продължи да се трупа.