Ало, НЕкоалицията, оправете си правителството!  

Партиите за пореден път получиха препотвърждаване на вота, даден на последните парламентарни избори. Получават го и, кажи-речи, всяка седмица в социологическите проучвания. Първа сила е ГЕРБ, втора – ПП-ДБ. Точка.

Същевременно продължава да расте неодобрението към правителството, умилително маркетирано като „Кабинет Денков“ от гениите на политическия пиар около Найо Тицин и Лена Бориславова. То, НЕодобрението, достига нови висини от над 70% от анкетираните български граждани. Тоест неодобрението навлиза силно в територията на иначе подкрепящите управляващите партии и тези данни ясно показват, че все по-голяма част от гласувалите и гласуващи за ГЕРБ и ПП-ДБ не харесват това правителство.

Причините?

Първо, това правителство беше създадено в условията на тежко недоверие и със заявка за взаимен контрол. Дотук добре, само че взаимният контрол отдавна се превърна в ежедневни взаимни престрелки, критики и обвинения, често преминаващи далеч отвъд границата на добрия тон. Разгорещеното плющене по партньорите в управлението буквално изсмука въздуха на опозицията, отнемайки възможността ѝ поне да се включи в хора на негативизма. Същото това разгорещено плющене в същото време изключително ефективно срива доверието към правителство, съставено и подкрепено от същите тези хора, които взаимно се съсипват по медиите от сутрин до вечер.

Електоратът на ГЕРБ, който чу от собствените си лидери и избраници всички възможни обвинения във всички възможни зловредни действия на тази власт, след което отново чу и всички възможни щуротии по адрес на ГРЕБ от страна на ПП-ДБ по време на предизборната кампания, съвсем очаквано оттегля подкрепата си към „Кабинет Денков“ и това ясно се вижда в данните на социолозите.

Електоратът на ПП-ДБ, който със сигурност не е гласувал за това Делян Пеевски да раздава задачи на правителството и да е пръв негов говорител, диригент и наставник, също започва да оттегля доверието си в така конструираната власт, силно зависима от подкрепата на ДПС. Власт и конструкция, оставяща усещането за нещо скрито, нечисто и зло. Нещо, договорено някъде на тъмно, и нещо, което показва странен двоен аршин по отношение на руския петрол, сравнен с руския газ, дисциплината за влизане в еврозоната, сравнена със смелото вземане на нов дълг, или отношението към самия господин Пеевски, който от редовно посочван за санкциониран по Магнитски корупционер изведнъж се превърна в непреодолим фактор и добре приет партньор, без чиито гласове конституционните промени и проевропейските закони биха били невъзможни.

Дежурно неадекватните изявления на Кирил Петков в тази посока, дадени покрай миникризата около вътрешния министър, само затвърдиха у електората на ПП-ДБ усещането за предателство, тайни договорки и фасадно еднопартийно управление на ПП, което всъщност нито е еднопартийно, нито е на ПП, нито е честно и прозрачно представено на собствените им избиратели.

И това са само малка част от причините, изразени в големите политически процеси и големите електорати, които дори не засягат отделното несправяне по министерства и ежедневните слабости на управлението.

Тази реалност, между другото създадена от самите политици и минимално кореспондираща с истината, очевидно не се приема и всеки, който допринася за нея, ще бъде погълнат от плаващите пясъци на нарастващото неодобрение.

Реалността всъщност е съвсем друга.

ГЕРБ са партията с най-голям опит в управлението и най-ясна визия за консервативно управление на публичните финанси, което в същото време да оставя след себе си ясна следа, поредица от придобивки за обществото и подобряване на условията за икономически растеж.

ПП-ДБ са коалицията с най-голяма подкрепа от страна на живеещите в центровете на големите градове, което дава съвсем друг тип легитимност и приемане на това управление и му придава, особено в очите на въпросните граждани, публичен образ на управление чисто, проевропейско, некорупционно, модерно, дигитално и гледащо напред в бъдещето.

Делян Пеевски нито е олицетворение на всичкото зло, нито е в дъното, в центъра или на диригентската банка на българската корупция, нито пък е политик без качества, лансиран просто ей така от Ахмед Доган в продължение на вече над 15 години. И както за пореден път ще напиша – мотивите, с които беше включен в прословутия списък „Магнитски“, са обида за здравия разум. Която обида, надявам се, си е тръгнала завинаги от земите ни заедно с Херо Мустафа.

Приемането на тези реалности от лидерите на трите страни в това управление, както и от електоратите им, ще е първа стъпка в правилната посока и тя вече в някаква степен започна да се случва. Приемането на чистия ентусиазъм като градивен и полезен само ако е съчетан с опита и знанията на другия партньор – също. Приемането на критиките от страна на гражданята и осъзнаването на нуждата от по-модерна политика, правена от по-модерни хора – и то. И най-вече приемането на факта, че в сегашната ситуация всеки има интерес да допринесе с най-доброто, за да оцелее максимално дълго това управление и да даде нужното време на едни да правят партии, на други да правят имидж и на трети да правят нови глави от политическите си биографии.

Да, на твърде малко хора им харесва това управление. И да, твърде малко хора искат нови избори. И ако има такива, пак ще гласуват така и пак за тези същите партии.
Изводът? Оправете си правителството. Вие сте нашите избраници, това са водещите политически партии, това са избраните от нас лидери и това са избраните от нас депутати и министри. Точка.

Така че просто се хванете за ръчички и направете така, че тези министри да започнат да работят като хората и за хората. Защото от няколко месеца се занимавате и ни занимавате само със себе си и съвсем забравихте за нас. Хората. Вашите избиратели и което е още по-важно – вашите работодатели.

Искаме да строите. Искаме икономиката да расте. Искаме свобода пред частната инициатива и все по-хартиени абсурди и лелки на гишета. Искаме безопасни пътища и тол-системата, а не скритите в храстите катаджии, да засича със свръхмодерните си камери и средната скорост, и претоварените камиони, и колите без гражданска и преглед. Искаме овладяване на инфлацията чрез свиване на щедрите държавни разходи. Искаме още административни облекчения за бизнеса и още съкращаване на бъдещата ненужна администрация. Искаме запазване на ниските данъци и парите да остават у гражданите, а да не отиват в джобовете на чиновниците.

Не е много сложно и със сигурност и възможно, и то веднага.
Работа, работа, работа! Нали така беше?